Цветан Антов: Щях да бъда много по-удовлетворен, ако бяхме спечелили награда в по-голяма конкуренция

– Г-н Антов, удовлетворен ли сте от признанието, което вашият отбор получи с удостояването му с отличието „Отбор на годината” за 2013-та в Плевен?

– Благодаря за наградата. Но тя не ме радва особено, защото през годината ние не успяхме да постигнем особени успехи. Спортът в града не е на много високо ниво, за съжаление. Ако бяхме спечелили наградата в по-голяма конкуренция, щях да бъда много по-удовлетворен.

– Очаквате ли следващата година да бъде по-добра за вас?

– Надяваме се да е така. Но при нас е свързано с  наличието на сериозни бюджети за клубовете, за да се представят добре отборите . В другите отбори в страната вече има по трима-четирима чужденци. Ние успяхме да осигурим двама. А чужденците променят класата на един отбор и затова се надявам догодина да бъдем по-добре.

– Не е ли жалко това за нашите школи?

– Жалко е, но е жалко и друго, че в момента имаме няколко национални състезатели, които са без клубове, защото имат високи финансови изисквания. А се намират американски състезатели, които са далеч по-евтини от нашите играчи и покзват сравнително добра игра. Така че е въпрос на конкуренция.

В същото време ние нямаме достатъчно добри състезатели в юношеските гарнитури, които да се включат в мъжките отбори. Това с магическа пръчка не може да стане.

– Къде е проблемът?

–  Комплексни са причините. Пример е Плевен – няма нито една нормална база за работа за който и да е спорт. Базата, която ние ползваме в Балканстрой, е отдалечена от града, учениците от  Спортното училище трябва да пътуват по 30-40 минути, за да дойдат да тренират и след това отново да се върнат в училище. Това не е нормално. Отделно нашите училища не разполагат със спортни салони, които да са  с размерите на баскетболно игрище, което затруднява тренировките. Като прибавим проблема с отоплението и общото състояние на базите, как да искаме нашите млади състезатели да напредват.

От друга страна  треньорите и специалистите не  искат да работят при тези условия и при това ниско заплащане.

Крайно време е държавата да вземе отношение  за развитието на спорта в страната. От 89-та година тя е абдикирала от задълженията си към спорта.  Не може малка България да е четвърта по медали на Олимпиадата през 88-ма, а сега не можем да  вземем и един медал. Ето защо държавата трябва да предприеме сериозни крачки за развитието на спорта, а не отделните клубове и градове.

– Какви са амбициите ви за отбора догодина?

– Въпреки трудностите ние сме оптимисти, не се предаваме  и се надяваме догодина отборът да бъде по-добре отколкото тази.