Уникални експонати извади от фонда Регионалният исторически музей

Непоказвани до момента експонати от фонда на Регионалния исторически музей в Плевен бяха показани пред публика. В няколко експозиции бяха изложени български банкноти, печатани в Русия, Германия и България, както и различни видове мерки и теглилки за различни нужди, ползвани в ежедневието от предците ни.

За съжаление, изложбата „Български банкноти” вече е прибрана отново в хранилището, но в Нощта в музея плевенчани и гости на града се тълпяха именно пред изложените парични знаци. Младите можеха да видят банкноти от 10 000 лв. от времето на последната голяма инфлация, когато с тези пари не можеше да се купи кой знае какво и когато 1 долар струваше 3 000 лв. Изложена беше и прословутата „Гроздоберачка” с номинал 2 лв., която много дълго време беше в обръщение в България и която повечето от нас помнят още от детските си години.

„Отдавна създаваме изложбата с банкнотите, но за първи път показваме колекцията. В началото имахме само няколко банкноти от отдел Нова и Най-нова история. И когато решихме да ги събираме, срещнахме добро чувство от страна на директорите на музеите, които разрешиха да купуваме банкноти”, обясни Петър Бънов, ръководител отдел „Археология” в Регионалния исторически музей в Плевен.

Най-красивите и стари показани банкноти са от т.нар. емисия „Орлов”, печатани в Петербург през 1903 год. Интересното и уникалното при тях е, че изображението на тези с номинал 5 и 10 лв. е вертикално, а не хоризонтално. Останалите – от 20, 50 и 100 лв., са хоризонтални. В колекцията все още липсват емисиите на Александър Стамболийски, но от останалите има дори по две, така че бяха изложени лице и гръб. „В последните 20-тина години имаше няколко различни емисии, някои от тях бяха в обръщение 2-3-5 години и изчезнаха, хората ги забравиха. А сред тях има много красиви, с българските занаяти и българските личности, които заслужават да се видят”, коментира Бънов.

Той допълни, че най-първите банкноти са от 1885 год. – 20 и 50 лв., които са печатани в България. След това паричните знаци са печатани в Германия – в Лайпциг и Берлин, в Англия, в Русия, в СССР и в България. От Регионалния исторически музей са ги купували както от колекционери, така и от БНБ – най-вече след като излязат от обръщение. Купуват се непрегъвани, непипани с ръка екземпляри, тъй като имат висока нумизматична стойност.

Другата изложба, която за първи път публиката може да види и която и в момента е експонирана, е „Мерки и теглилки”. Замисълът е да се покажат като едно по-широко понятие – за време, за пространство, обем и какво ли още не. Изложбата започва с експонат още от римския период – еднораменна везна, като идеята за този предмет през вековете се е развивала само като изпълнение в художествената му част, в техническата е запазвана винаги. Показани са сарафски мерки за тежест и заедно с тях три т. нар. екзагии – това са еталона, по който майсторите вземат мярката. Посетителите могат да видят и внушителна и впечатляваща колекция от часовници – като мярка за време. И ако се чудите как едно време предците ни са мерили и оразмерявали земеделските имоти, то отговорът е отново в залите на музея – с помощта на специално метално сгъващо се въже, на което всяка една от частите му е дълга приблизително една крачка.

Теглилки и везни има за почти всички продукти – както само за месо, така и т.нар. храномер за насипни храни. И за тези, които вече са позабравили, изложени са и така добре познатите кантари с ръчка и регулиране на различни килограми, каквито имаше във всички хранителни магазини. Преди електронните кантари.