Тодоровден е или Конски Великден

В първата събота на Великденските пости празнуваме Тодоровден, наричан още Тудорица или Конски Великден. Преданията разказват, че на този ден Свети Тодор обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. На този ден се организират надбягвания с коне. Отличилият се кон се накичва с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се извива и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар“. Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.

Също така обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. За благодарност към св. Теодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.

Имен ден празнуват: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка