Сретение Господне – един от дванадесетте велики празници в годината

Днес Църквата отбелязва Сретение Господне. Той е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На Сретение /срещане/ Господне се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус Христос от престарелия праведник Симеон, един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки .

Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. Определена била и цената за откупуване на новороденото. След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога. Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя младенец в Йерусалимския храм. По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Светия дух му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал „Сега отпускаш твоя раб, владико!“. Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.

Църквата причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение, а на майките свещениците четат определена молитва. Сретение Господне е наричан още Зимна Богородица или Вълча Богородица.