Сериозно финансиране на биопроизводства предвиждат новите оперативни програми

„В новите оперативни програми има предвидено доста сериозно финансиране за биопроизводства – не само полиния на Програмата за развитие на селските райони, където се очаква да има специална подпрограма биоземеделие, с много висок процент на субсидии за закупуване на физически активи, за внедряване на технологии, особено на иновативни технологии и продукти, но ще има и доста сериозни възможности и за така наречените интегрирани проекти. Това заяви на пресконференция в Плевен, управител на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, която представи дейностите по проекта „Разработване на регионална специфична социално-икономическа активност в трансграничния регион Плевен-Олт”. Това ще рече, че  освен закупуването на технологично оборудване, ноу хау ще може да се закупуват ваучери за експортно застраховане, участие в био изложения и това да става не само по линия на европейските фондове, а по линия на българския бюджет чрез Българската банка за развитие, добави тя.

Сдружението е много амбицирано по отношение на биопроизводството. Организацията участва в Програмата за развитие на селските райони, в досегашния Комитет за наблюдение и в подготовката на новата програма (2014-2010 г.), където твърдо отстоява интересите на българските биологични производители. Членовете на организацията са за специална подпрограма и за специални мерки, включително и за районите, които са необлагодетелствани – полупланински, планински, периферни, каза още Негулова. В момента тече такава дискусия. Програмата доста закъснява в нейната подготовка, поради политическата криза в страната, но според прогнозите на председателя на Сдружението до до края на годината ще бъде във вариант, готов да се изпрати в Брюксел. По думите й добрата новина от 24 септември, която е оповестена на редовното заседание на Комитета за наблюдение, е, че е гласуван бюджетът на Програмата, който ще се разпределя по мерки. Тя остава най-голямата Програма за България за следващия планов период, така че за българското земеделие пари ще има и това е един от шансовете да се надграждат и други индустрии като туризма, които са основните приходоизточници от бюджета и генерират голям процент от брутния вътрешен продукт, убедена е Негулова.

Тя коментира един от основните проблеми за малкия бизнес. „В момента правителството реорганизира дейността на Българската банка за развитие, която  всъщност е холдингова структура, в която влизат Насърчителна банка, Българската агенция за експортно застраховане и Националният гаранционен фонд. Предвижда се в рамките на тази холдингова структура да се създаде и Фонд за микрокредитиране. „Това е една много чакана от малкия бизнес възможност, за да префинансира проектите, с които ще кандидатства в следващия планов период – 2014-2020 г. от една страна, а от друга страна в комбинация с инструменти като програмата „Джеръми” да може да финансира разрастване на бизнесите и да излиза на нови пазари. Това е единствената алтернатива за успешни стратегии на малкия и средния бизнес за следващия планов период“, коментира тя. И добави, че  социално-икономическите анализи, които са направени във връзка с подготовката на новите оперативни програми, сочат, че един от основните проблеми на малкия бизнес е трудният достъп до финансов ресурс. Този факт се отчита като една от големите слабости на националните политики, насочени към малкия и средния бизнес за префинансиране на проектите. Българското общество плаща висока цена за това, че кандидатите с проекти са похарчили един сериозен ресурс да си подготвят проектите, администрацията е изхарчила време, енергия и ресурс да ги оцени и вече след като имат договори, фирмите не успяват да успяват да намерят финансиране, за да реализират проектите, информира Негулова.

Наблюденията й сочат, че в тези тежки времена на криза много хора се питат дали да стартират малък бизнес. „Според мен този въпрос не трябва да стои, трябва да се стартира. Но как да се направи – тук вече може да има нужда от помощ. И тази помощ би трябвало да се търси не само по линия на държавата, защото в България много често е така. Трябва да търсим помощ между нас – колегите от бизнес организациите. Това е нашата мисия, ние сме отворени в тази посока и планираме Ден на отворените врати в нашите офиси по места, за да даваме безплатни консултации на колеги”, информира тя. И добави, че това е трудно, защото в България малкият бизнес е игнориран, тъй като на всички правителства им е по-лесно да работят с големите компании, които са представени през големите работодателски организации, а малкият бизнес не участва в трипартидния диалог. Затова от Сдружението разчитат на един нов бизнес модел – ефектът на мрежата, при който се създава определена мрежа от фирми и се идентифицират икономическите интереси, тогава част от работата вместо да се върши от администрацията, се върши от самите бизнеси.

„Ние така виждаме нашата роля като организация – да създаваме възможности за някаква среда, в която всеки един от нас да черпи този достъп до информация и ресурс, който е проверен. За нас най-големият въпрос е този за доверието и за достъпа до информация която е проверена и може а се ползва”, посочи в заключение Негулова.