Розов кестен в Градската градина радва плевенчани

Нестандартен розов кестен радва плевенчани. Той е единствен по рода си в централната част и се намира в Градската градина – в близост до детска градина „Щурче”. Дървото с нежни краски цъфна паралелно със събратята си с обичайните бели цветове. Още две екзотични розови дървета има в парк Кайлъка.

Конският кестен се среща из някои планински гори и влажни долове край реките само на Балканския полуостров – в България, Албания, Гърция и Югославия, до 1000-1300 м надморска височина. У нас се среща като диворастящ вид само в Преславския балкан до 380-500 м надморска височина. Като култивирано декоративно дърво се отглежда в паркове и градини на много места у нас и в Централна и Западна Европа.

Той е умерено студоустойчив, светлолюбив, влаголюбив и расте при различни почвени условия. Чувствителен е към засушаване, висока температура и замърсяването на въздуха.

Дивите кестени, широко известни с недотам привлекателното име конски кестени, са едни от най-разпространените дървета из улиците, парковете и градините на цялата страна. Масовото им култивиране води началото си  от 1906 г., когато в София бил сменен общинския градоначалник и встъпилият в длъжност елзасец Йосиф Фрай изкоренил позасъхналите бодливи акации и ги заменил със сегашните кестени.

В диворастящо състояние конският кестен бил намерен най-напред в Гърция през 1806 г. Близо 300 г. преди това обаче дървото било култивирано в Холандия от семена, донесени от Цариград. От данните на палеоботаниците може да се съди, че през терциерния период, конският кестен е бил широко разпространен в почти цяла Европа. С настъпването на огромните скандинавски ледници и последвалото силно захлаждане на климата, той повсеместно загинал, като се запазил само на няколко места в природата на балканските страни.