Първата крачка на дългия ми път се нарича Плевен

Това сподели големият български поет Найден Вълчев, по време на юбилейното тържество, което му подариха приятелите и колегите от Дружество на писателите – Плевен по повод 85-та му годишнина.

В зала „Катя Попова” юбилярът вчера събра десетки свои почитатели. Те имаха възможност да чуят едни от най-красивите стихове на поета в изпълнение на актьора и поета Илко Иларионов и плевенски поетеси. В изпълнение на солисти от Общински хор „Гена Димитрова” прозвучаха песни по текст на Найден Вълчев, които всеки българин знае и обича – „Устрем” /станала популярна в изпълнение на Маргарита Хранова/ и „Една българска роза” на незабравимата Паша Христова. Балетната школа при читалище „Съгласие”, което беше сред организаторите на вечерта, внесе дозата красота и изящество на младостта. Към поздравите за поета се присъедини и хор „Звъника”. Под диригентството на Ваня Делийска те изпълниха за първи път пред публика песента „Размисъл” по текст и музика на маестро Иван Вълев.

Как е открила за себе си поета Найден Вълчев и как през годините е вървяла и откривала отново и отново творчеството му разкри представянето, подготвено от поетесата  Елена Вълкова – „Златният август на поета Найден Вълчев” /публикувано и в сайта „Литературен свят”/.

Поздравителни адреси към юбиляра бяха прочетени от името на президента, министъра на културата, кмета на Плевен, Дружеството на писателите Плевен, читалище „Съгласие”, Драматичен театър „Иван Радоев”.

В отговор на поздравленията, както прилича на един голям поет, Найден Вълчев отговори в рими. Той се върна назад в спомените си за ученическите волни и щастливи дни в Мъжката гимназия в Плевен. Оттам е тръгнал пътят му, за да стигне до тази чудна вечер в залата, която носи името на прекрасната Катя Попова.”Помня я тази хубава ученичка с баретата, черната престилка, с бялата якичка. Тя ни  възхищаваше с изпълненията си в ученическите утра”, припомни си Найден Вълчев. После простичко, но живописно обрисува ученическата си квартира, пътят, който всеки ден изминавал до гимназията. „Когато пристигнах в Плевен, тук маршируваха немски войници. По-късно, когато бях в горните класове, други войници пееха „Свещенная война” и търсеха по паметните плочи на Мавзолея имената на своите деди. Колко потресни събития, отразили се завинаги в юношеската памет”, възкликна поетът. После спомените му поведоха публиката към първата копка на сградата, в която днес е читалище „Съгласие”, тя усети магията на поетичните срещи в литературния кръжок, където младежите за първи път чуват за Цветан Спасов. „Тук, в последния клас на гимназията, видях първото си отпечатано стихотворение, каквато радост са изпитвали и дошлите след нас ученици, като Георги Константинов, Калин Донков, Георги Стойков и милите момичета – поетесите на Плевен”, реди напевно поетът.

„Вече мого живях. Благодаря на милостивата към мен майка природа, че като английската кралица и аз навърших 85. Бях в царска България, бях в социалистическата Родина, ето ме и в Републиката на демокрацията. Това е дълъг път, но както казва мъдрецът – и най-дългият път започва с първата крачка. Първата крачка за мен се нарича Плевен. Сърцето на Мизия, градът на паметта за Скобелевите богатири, градът на диханието на днешния ден. Градът на първите трепети, които бяха тогава, живяха вчера, живеят днес, ще бъдат живи в сърцето ми завинаги. Благодаря ти, Плевен, за хубавите думи, които прозвучаха днес по адрес на моя милост. Благодаря ти, Плевен, че видя моя малък труд в голямото дело на Отечеството. Благодаря на всички вас, мили хора, и мислено ви поднасям по една българска роза от мен”, поклони се пред публиката Найден Вълчев и последният акорд на вечерта беше изпълненото от него стихотворение за Плевен.

Пусни ме, Плевен, да си тръгвам.

Пусни ме, Плевен. Закъснявам.

Пусни ме, Плевен, да си ида.