Проявите на тормоз се наблюдават още при 4-5-годишните

Димитър Грънчаров и Валерия Симова са хората, които изслушват дошлите да потърсят помощ от Сдружение на помагащи специалисти в социалната сфера „Малки стъпки“ хора в нужда. Освен това, двамата са се заели и да провеждат тренинги с педагози и помощен персонал в детски градини и училища за разпознаване на насилието и тормоза. И който не знае – разлика между двете понятия има, голяма. От месец май 2012 год., в активно сътрудничество с Регионалния инспекторат по образование в Плевен започнаха тези тренинги. За тях, за случаите от действителността, за детските градини и училищата обясняват Димитър Грънчаров и Валерия Симова.

Димитър Грънчаров: – През 2010 год. излезе голям координационен механизъм за взаимодействие при дете, жертва на насилие или в риск от насилие, който беше създаден, но по него не се правеше нищо. Спуснаха го надолу към училища и детски градини, направиха комисии за работа с деца в риск и тези комисии не бяха подкрепени, затова и не навсякъде работеха добре. Това, което ние направихме, са едни тренинги за ползване на чек листове за бърза диагностика на дете, жертва на насилие. Това е инструмент, който разработихме съвместно с колеги от Център приобщаващо образование, сдружение Самаряни Стара Загора, Националната асоциация за работа с доброволци Пловдив и фондация Социално-консултативен център Самоков. Внедряването на този инструмент в Плевенска област мина при голям интерес.

– Каква е целта?

Целта е хората да не се чудят и да се питат това дете жертва ли е на насилие или не. Физическото насилие лесно се разпознава, неглижирането – ако имаш очи да гледаш, също се разпознава, емоционалното и сексуалното насилие са трудно разпознаваеми. Но пък в училище не можеш да накараш един ученик да се съблече, за да видиш има ли белези или синини и там трябва да се следят поведенчески индикатори.

Тренингите завършиха в края на декември 2012 год., в тях се включиха около 700 души – педагогически и допълнителен персонал от цялата област Плевен.

Валерия Симова: – Бяхме поканени и направихме подобно обучение и за мениджърския състав – 92-ма директори плюс официални лица от Регионалния инспекторат и община Плевен преминаха такова обучение, което беше на тема „Управление на средата за по-ефективен контрол на насилието и тормоза над и сред деца и ученици”. Разяснихме как мениджърите да подкрепят своя персонал, когато става въпрос за насилие или тормоз над дете или между деца, как да бъдат разработени ясни правила и процедури по отношение на това как да се действа, когато има ситуация на насилие или тормоз, как да се действа по идеята и направлението да бъде променяна средата. Един от проблемите, който изникна по време на повечето срещи, е че част от педагогическия персонал малко по-трудно се променят за това да действат, отразяват, когато има ситуации на насилие, да се задействат мерки.

Димитър Грънчаров: – Трябва много ясно да бъдат разграничени насилието върху деца, което по определение може да бъде извършено само от възрастен и там над 85% от случаите са в семейството. В детските градини има 2-3% насилие, това е обща статистика, не конкретно за Плевенска област. В училищата случаите на насилие са около 5%. Трябва да е много ясно, че учителят, педагозите, целият персонал в учебните и детските заведения имат една-единствена задача – да видят, да открият и да докладват. Не може да се очаква, че учители ще решат проблеми с насилие в семейството. Там те нямат право по закон да влязат. Но е важно да могат да открият и да докладват към отдел Закрила на детето и неговите структури, включително и полицията.

– А какво представлява тормозът?

– Това вече е насилие между деца в детската градина и в училищата. Този проблем стартира от един друг координационен механизъм, който влезе в сила от месец май 2012 със заповед на министъра на образованието. Там училището и детската градина има много повече функции като доклад към външни структури и отдел Закрила на детето се прави само при тежко ниво на тормоза. Когато има леко или умерено, би трябвало да се задействат вътрешно-училищните правила и процедури. Тепърва започваме обученията, тренингите на персонал във връзка с тормоза и с действията за тези правила и процедури. Тъжното е, че в детските градини в много ниска възраст – говорим за 4-5 до 6 години, се наблюдават прояви на тормоз от едно дете към друго дете, към персонала и към собственост на градината.

Валерия Симова: – Налагат се достатъчно нови документи, на които детските градини и училищата трябва да отговорят като правила, процедури и вътрешни документи. Прави впечатление, е че има проблем в това хората да се ориентират какво представлява насилието и какво представлява тормоза, защото е много важно какво ще бъде съдържанието, което влагаме в тези понятия. А именно съдържание е нещото, което определя нашите действия. Когато говорим за тормоз, говорим за ситуация, в която има преднамереност, злоумисъл по отношение на едно дете към друго или на няколко деца към други деца. Случва се също детето да посяга към възрастен или към собственост на детската градина или училището. Трябва да се даде малко време на педагозите, за да могат и те да усетят разликата и да могат да се чувстват уверени по отношение на мерките, които биха задействали в една ситуация или друга.

–Какво време ще отнеме справянето с проблема с тормоза и може ли изобщо да се реши?

Димитър Грънчаров: – Проблемът с тормоза ще се решава много бавно. Има един принцип, че за да се въведе нова култура, политика на отношение между учениците в едно училище, е необходимо толкова време, колкото да се завърти един випуск. Т.е. ако говорим за едно начално училище – 4 години, за основно – 8, за СОУ – става за 12.

Работим и с родители именно по инициатива на училищни ръководства и ръководства на детски градини. Хубавото е, че ние можем да им дадем онази експертиза, която по една или друга причина е недостъпна за тях. Не навсякъде има педагогически съветници, училищни психолози, в детските градини изобщо няма. А ранното откриване е изключително важно. Има още много неясноти, които ще затруднят педагозите като например нивата на тормоз – кога е леко, средно или тежко ниво.

Валерия Симова: – Това, което прави добро впечатление, е че педагозите задават много свободно въпросите си, питат по отношение на много конкретен случай. Имаше и продължава да има обаждания от различни краища на областта, които когато изпитват някакво затруднение, не оставят нещата просто така, а търсят подкрепа директно. Няма го очакването, че и само детската градини, и само училищата сами ще се справят с насилието или тормоза.

– Има ли някакви по-често срещани или пък стандартни случаи на насилие?

Димитър Грънчаров: – Няма стандартен случай, всеки е сам за себе си и трябва да бъде оценен през средата, в която се развива. А и често става дума за малки населени места, там бързо се разбира кой е докладвал, затова хората се страхуват. Второто, което е, е неверие в системата за закрила. В такъв случай предлагаме навсякъде една аварийна вратичка – тези случаи могат да се сигнализират при нас, на нашия телефон и е- мейл като гарантираме анонимност, която единствено съдът може да свали. Имаше такива случаи за насилие, сигналът дойде през декември от съсед, подадохме го към отдел Закрила на детето. Това е начин, по който можем да не оставим тези случаи, затова хората могат да ги подават през нас.

На всяко едно нещо, което е свързано с преднамерена жестокост, трябва веднага да се отреагира. Контекстът решава всичко. Това, което разказваме като пример на всички, е следното. Имаш един човек, който е легнал, над него се е надвесил друг, който държи режещо острие в ръката си. Това ситуация на насилие ли е? Може да е, ако се случва на улицата. Но ако сложиш на човека с острието бяла престилка и една операционна маска – става съвсем различна ситуация.