Проф. Ренцо Пегораро в Плевен: Медицината не е поле на действие, което да се пусне на свободния пазар

Проф. Ренцо Пегораро бе сред лекторите на Деня на биоетиката, проведен вчера от Факултет „Обществено здраве“ на Медицински университет – Плевен, и официален гост на дипломирането на 131 магистри и бакалаври от учебното заведение, което се състоя днес. В Световния ден на здравето и Празника на здравния работник в България – 7 април, той сподели пред журналистите в Плевен своето виждане за мястото на биоетиката в медицината и нейните перспективи в града на Панорамата.

Професорът по биоетика в Университет Падуа, Италия и главен секретар на Фондационе Ланца – център за проучвания в областта на етиката, биоетиката и етика на околната среда, проф. Ренцо Пегораро не скри, че има проблеми в областта на медицината, но и че не са малко успехите, които има тя.

Ето какво отговори той на въпросите на плевенските журналисти:

– Справя ли се медицината със световните предизвикателства, които се появяват като здравословни проблеми на човечеството или изостава?

– Медицината като цяло се справя или поне се опитва да се справи със здравните проблеми и има позитивна насока в това. Разбира се, има и проблеми. Например проблем е въвеждането на технологиите, които са много скъпи и тази цена не е пропорционална на ползата, която има от тях. Има проблеми, свързани с околната среда и въпросът е как разрешаването на тези проблеми, като например замърсяването, могат да бъдат използвани в здравеопазването и подобряването на здравето. Друг проблем е как да се придържаме към специфичната цел на здравеопазването. Трябва да се спазват етичните, моралните принципи в медицината и те да помогнат тя да бъде полезна на хората. Медицината в голяма степен зависи от социално-икономическите показатели, но от друга страна тя не е поле на действие, което да се пусне на свободния пазар.

– Биоетиката намира ли своето приложение в днешния ден?

– Биоетиката се заражда през 1971 година, като се опитва да приложи един интердисциплинарен подход при решаването на проблеми, като се отчитат всички фактори. Идеята при създаването на биоетиката е да се намери решение на социално-икономическите, технологическите, здравните и етичните проблеми, които засягат и обществото, и медицинската общност. Задачата на биоетиката е да прокара мост, да създаде връзка между науката, медицината и етиката. През годините биоетиката се придържаше към критичния и провокативен тон на звучене, като търсеше своето място в тази нова обстановка. Сега има риск биоетиката да се приспособи към системата, към новите технологии, неолиберализмът, икономиката. Така има опасност критичното й звучене да се загуби.

– Противоречат си ли си биоетиката и модерните технологии или пътищата им се пресичат?

– Има напрежение, но това е нещо, което се случи още в началото на възникването на биоетиката, защото въпросите, които поставя биоетиката, са как технологията да помогне на обществото. Необходим е диалог с медиците, с тези, които предлагат модерните технологии, за да преценим положителните неща, но и да предупредим за рисковете и последиците. С технологиите се предлагат добри неща, но не само. Така че един от проблемите на биоетиката е, да се гарантира спазването на човешките права. Технологиите трябва да са в услуга на хората, а не хората да са подчинени на технологиите. Хората трябва да решат по какъв начин и до каква степен да използват технологиите. Това е един от най-важните въпроси, защото с технологиите днес имаме много добри резултати, но има и някои драматични развития.

– Какво е място на биоетиката в Плевен?

– Моят опит в Плевен е много позитивен. Вчера беше проведено третото издание на Дните на биоетиката в Медицински университет – Плевен. Темата беше насочена към въпросите на стареенето, което е важен проблем. Организацията беше много добра, като в първата част на конференцията бяха изнесени пленарни доклади. Във втората част бяха представени проекти на студенти, които също бяха свързани с проблемите на стареенето. Нивото беше много високо. Това е един сериозен принос в развитието на биоетиката, но си мисля, че трябва да привлечем повече хора, за да участват в тези дискусии. Като цяло по отношение на проблемите на стареенето и етичните проблеми трябва да привлечем повече хора – лекари, медицински сестри, социални работници, теолози, философи.

– Като един от съветниците на папа Франциск в областта на биоетиката, бихте ли споделили какво го съветвате?

– Аз не го съветвам, ние си сътрудничим. Папата показва жив интерес към проблемите на възрастните и разрешаването на техните социални, медицински, лични проблеми. В Папската академия на живота ние работим от две години по тези проблеми. Едната насока е работа с хора в неравностойно положение, като случаите на инвалидност, вследствие на Паркинсон. Втората година работихме по проблемите за осигуряване на помощници за обгрижването на възрастните хора, така че основният принцип е да се запази достойнството на тези възрастни хора. Целите бяха да се осигури обгрижване и здравна помощ пропорционално на проблема, в зависимост от всеки един случай, и да се запази здравето и достойнството, но и да се избегне евентуална евтаназия. По този начин да се помогне и на семейството на тези възрастни хора, като се подхожда многостранно към ситуацията, вземайки предвид здравните, духовни и други проблеми.

– С оглед на демографските проблеми и от гледна точка на биоетиката, как ще коментирате факта, че в някои страни раждаемостта се ограничава, а в други ин витрото става все по-популярно?

– Мисля си, че ин витро оплождането не е решение за повишаване на раждаемостта. В много случаи не става дума за медицина, насочена към нуждите, а медицина, която трябва да отговори на желанията. Много жени решават да имат дете, когато вече са твърде възрастни, защото се отдават на работата и кариерата. Това е социален проблем, който трябва да се обсъжда в обществото, така че да се помогне на жените да имат деца не чак, когато станат на 40 години. Няма нещо, което обществото може да направи, за да предотврати безплодието. Имаме проблем в това отношение, тъй като високите технологии са на пазара и те пораждат търсенето. Това е не само технологичен, но и етичен проблем и той трябва да се обсъжда в обществото. Трябва да се ограничи влиянието на технологиите в решаването на този проблем и това е отговорност също на лекарите – не само да откликват на пазарните принципи, но и да съблюдават етичните и медицинските стандарти.