КНСБ ще продължи да оказва натиск върху управляващите, за да може още тази есен да види още три от исканите увеличения на доходите, обеща пред журналисти в Плевен президентът на Конфедерацията Пламен Димитров.
Първото от тях е в сферата на средното образование. “Дали с 30 лв. или по-малко, но началната педагогическа заплата трябва да порасне от тази есен, без значение дали от 1 октомври, средата на октомври или от 1 ноември. Нашите разчети показват, че между 10 и 15 млн. лв. ще са необходими до края на годината, ако увеличението е от 1 октомври”, уточни Димитров. Според него началната педагогическа заплата в средното образование трябва коригира категорично, защото 450 лв. са вече смешни на фона на цени и други заплати. Това е искането, от което КНСБ няма да отстъпи в преговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, които ще започнат до края на месец септември.
Втората сфера, в която е фокусирано вниманието на синдикатите, е културата – по-точно работещите в читалища, библиотеки и музеи. По думите на Пламен Димитров е недопустимо музеен работник или такъв в регионална библиотека – с висше образование, с по 2-3 езика, да получава по 350-360 лв. “Към тези хора имаме конкретни ангажименти и ще настояваме да има корекция още тази есен в техните заплати”, беше категоричен президентът на КНСБ.
От синдикатите продължават да смятат, че през тази есен трябва да се даде и добавка към пенсиите без значение как ще се нарече – коледна или енергийна. Идеята е парите да са диференцирани и хората с най-ниски пенсии да получат 50 лв., а тези, които взимат до 400 лв. – 20 лв. “Нашият разчет показва, че за това ще са необходими 50-55 млн. лв. от бюджет 2012 год. и това не е невъзможно, защото излишъкът в бюджета е между 60 и 100 млн. лв.”, обоснова се Димитров.
Що се отнася до плановете за следващата година, от 1 януари 2013 год. КНСБ ще настоява за средно увеличение с не по-малко от 10% на всички единни разходи и стандарти и 10% увеличение на всички пенсии. “За нас това вече дори е число, което трябва да претърпи корекция. Тези 7.6% инфлация, които смята Дянков, са нереални. По официални данни на Националния статистически институт инфлацията от юли 2009 спрямо юли 2012 год. е 10.2%. Нещо повече дори – второто полугодие на тази година, в което вече живеем, не е отчетено в този разчет”, подчерта Пламен Димитров.
Той каза и че синдикатите ще настояват за увеличение на минималната работна заплата на 330 лв., продължават да поддържаме това свое искане и смятат, че е възможно да се случи – възможно и от гледна точка на бизнеса, и на бюджета.
С две национални новини излезе в Плевен КНСБ – за готвени и предложени от тях промени в наредбата за командировките и в Закона за гарантиране на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя.
Предложението на КНСБ е инфлацията най-накрая да бъде отразена в дневните пари за командировките, тъй като те не са променяни от 2008 год. идеята е сегашният пълен размер на дневните пари – 20 лв., да се повиши с между 10 и 15%, колкото е инфлацията за последните 4 години и половина. Синдикатите смятат и че наредбата за командировките трябва да се допълни с това, че на командирования се признават и пари за градски транспорт, не само междуградски. “Билетчетата след скока на горивата поскъпнаха и те отдавна не струват дребни джобни пари”, поясни Пламен Димитров. Той добави, че за тези две промени са написали писмо, което е изпратено на социалния министър Тотю Младенов с идеята за коригинаре на наредбата за командировките предвид ръста на цените.
“Отдавна в КНСБ анализираме и Закона за гарантиране на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя. Той има доста недъзи, но най-вече доведе до там, че 200-те милиона, които е планирал Фондът за гарантиране на вземанията на работниците, стоят в НОИ и не се ползват. В същото време месеци наред в десетки предприятия работниците продължават да не могат да си получават заработените възнаграждения”, каза още президентът на Конфедерацията. В тази насока имат две предложения.
Първото от тях е с оглед възможността за по-пълно обезщетяване на работниците, законът да се промени така, че при несъстоятелност на работодателя работниците да получават не 3 месеца по не повече от 1 000 лв. на месец, а 5 месеца по не повече от 1 200 лв. Това предложение също е внесено вчера в писмо до министъра на финансите Симеон Дянков в Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане.
Второто предложение за промяна е да бъде допусната възможността да се изплащат пари за обезщетения на работниците от предприятия не само в несъстоятелност, а и при доказани продължителни временни финансови и кономически затруднения на работодателя. “Това ще става по критерии, които сме определили в нашето предложение, за да няма злоупотреби и източване”, уточни Димитров.
На 25 септември ръководството на КНСБ ще се събира да обсъжда как точно ще реагира, ако исканията им не бъдат приети като не се изключват и протестни действия. Освен това, на 4 октомври Конфедерацията организира и Национална кръгла маса за цената на труда в България в условията на криза – кой я определя и как. “Това е най-важното за българските граждани. Ще дадем думата и на политиците, искаме да ги чуем и да изложат своите идеи – как ще направят така, че заплащането да е по-справедливо и по-голямо като размер”, допълни Пламен Димитров.