От ястия до бърбън правят от царевица в Кнежа

За пети пореден път в Кнежа отбелязаха днес празника на царевицата под наслов “Царевични магии и вкусотии”. Ден по-рано в читалище „Борба 1896” се проведе и 9-ти песенен фестивал “Златна царевица”. И докато певците мериха сили в две области – фолклор и популярна песен, то ястията бяха толкова много, колкото и участниците, които ги представяха.

Двата празника сега са обединени, имат и дълга история. Стартирали са по идея на почетните граждани на Кнежа Спартак Бутански – композитор, и бившия председател на Общинския съвет и научен сътрудник Кирил Ангелов от Института по царевицата, припомни кметът на Община Кнежа Симеон Шарабански.

Кнежа е царевичният пояс на България, тук има най-добри агро-климатични условия, тук е и Институтът по царевица с над 80-годишна история, който е най-голям на Балканите. Рекордни са и добивите от тази култура, които са изведени на научна основа. А това е така, защото най-големите арендатори и председатели на кооперации са кадри на Института по царевица, обясни кметът на Кнежа.

Около 120 хил. декара е обработваемата земя в региона, около половината е за пролетниците, от които е и царевицата. Тази година, заради незапомнената суша, добивите в Община Кнежа не са най-добри, но на фона на тези в страната са си направо рекордни – на места са достигнали и до 1 000 кг от декар. Има много сериозни фирми, които се занимават от години със земеделие в региона и го правят качествено. Това са хора, които показват, че земеделие може да се прави не само в Европа, но и в България, и то в Северозапада – нашите съграждани са стандарт за производство на световно ниво, изтъкна Шарабански.

В програмата за празника на царевицата се включиха танцова формация от Пловдив, имаше състезателни игри по скоростно белене на царевица, ронене на царевица, дегустация на ракия от царевица – бърбън, заедно с други уискита за намиране на най-добрия ракиджия. Настроението повдигна ученически духов оркестър от Вършец, при чиито изпълнения се извиха и хора.

В направени специално за целта няколко павилиона, майстори на храни от царевица показаха своите умения, в които всеки можеше да се увери като похапне от интересно изглеждащите и вкусни ястия. Специфична кухня показа и банатска група, а децата от градините и техните баби и дядовци от пенсионерските клубове в Кнежа бяха наредили и специална изложба от направени от тях специалитети.

Опашки от желаещи да пийнат поне по глътка от прословутата ракия от царевица – бърбън се извиха около казанката на главния й майстор 70-годишния Димитър Неделкин, когото всички в Кнежа знаят като Роко. Така го кръстили местните още през 1958 год., когато бил боксьор. Тогава на мода бил филмът “Роко и неговите братя” с Ален Делон и така Димитър се сдобива с прякор.

Пред любопитните журналисти той склони да повдигне леко завесата около специалитета си. Бърбънът се прави от царевично брашно, което се слага в тензух и после – в бидон. На 30 кг брашно се полага 30 кг вода, 10 кг захар или мед, които седят така 22 дни и се варят на 23-я. Като го варя за себе си, изкарвам 34 кг бърбън. Питието започва да излиза на 93 градуса и като слезе до 67 – свършва от самосебе си, обяснява компетентно Роко. След това бърбънът отлежава 40 дни, разрежда се с дестилирана вода и е готов за пиене. Е, можеш и веднага да започнеш да го пиеш, ама от една чашка втасваш, смее се мъжът. За оцветяване ползва разтопена захар или чай. И да дойдат данъчни, те знаят, че чичо Роко си вари за него и черпи и приятели. Иначе има отлежала реколта от преди 10 години, когато започва да вари и от царевица.

Преди да се пенсионира, Димитър Неделкин работи 42 години като международен шофьор и обиколил света. Където видех казан, все спирах да разбера кое как правят, оттам съм се учил, разказва той. Дали плодова или царевична, ракията е все добра – особено греяна през зимата. А най-доброто мезе за бърбъна са ядките – Роко гледа на лозето 4 бадема, от които прибира по 40 кг реколта, има и лешници, така че няма грижа и за мезето.

Елате, заповядайте на гости. Даже и да ме няма, бабата винаги знае къде съм и ще ви посрещне. Ще ме намерите лесно – питайте когото и да е в Кнежа за лозето на Роко, кани гостоприемният и сладкодумен майстор.