От началото на годината осем нови случая на деца с диабет са регистрирани в Детския диабетен център в Плевен

Доц. Чайка Петрова повече от 25 години е ръководител на Детския диабетен център към УМБАЛ – Плевен.В центъра се лекуват деца с диабет тип 1 от областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Враца. Центърът е един от общо четирите, работещи към университетските болници в София, Пловдив, Варна и Плевен. Детския диабетен център обслужва пациенти на възраст от 1 до 18 години.

– Доц. Петрова, какви са тенденциите по отношение на детския диабет?

– През последните години се наблюдава зачестяване на заболяването и слизането му  във все по-ранна възраст. В началото на лекарската ми практика новооткритите случаи бяха при деца над 10-годишна възраст. Сега най-малкият ни пациент е на 1 година. Това е една от новите тенденции при заболяването – все по-ранно начало и все по-нарастваща честота. Преди годишно се откриваха около 12 деца, докато в момента годишно имаме по 16 новооткрити случая.  А само от началото на 2013 г. са открити 8 нови деца с диабет.

– Каква е според вас причината за тази тенденция?

– Диабет тип 1 е автоимунно заболяване и не е известно какво точно го отключва. За да се разболее детето, то трябва да е получило определени гени, наречени диабетни гени. Детето обаче може само да ги носи и да не развие заболяването. Но нещо от външната среда ще отключи началото на заболяването и засега това не може да бъде контролирано или избегнато. Най-честа причина за отключване на диабета са инфекциите. Затова и вирусната инфекция, която в момента се разпространява сред децата, отключи осем нови случая на диабет до момента.

– В какво се състои лечението на диабета при децата?

– Това означава живот с инсулин за цял живот. В момента се прилага най-съвременната схема на инсулинолечение, която е доказано, че с интензифицирано лечение – три, четири, а дори и пет пъти поставяне на инсулин дневно, предпазва пациента от късните усложнения на заболяването. Те са свързани с нарушаване на зрението, на бъбречната функция и полиневропатията. Затова дори и при едногодишния ни пациент започваме с четири инсулинови инжекции дневно.

– Как може да се следи нивото на кръвната захар при толкова малък пациент?

– При децата нивото на кръвната захар е много лабилно. През денонощието стойностите на кръвната захар могат да се движат от опасно ниски до опасно високи и е много трудно тези нива да се контролират. Детето расте и непрекъснато се променят дневните нужди от инсулин. То се храни капризно и майката не може да бъде сигурна какво количество храна ще приеме, за да изчисли дозата инсулин. Именно този труден контрол върху детския диабет тип 1 го определя като тежко заболяване. То носи риск от два вида усложнение. Едното е свързано с достигане на критично ниски стойности на кръвната захар, при което може да последва нарушение в съзнанието и детето да получи припадък. Тогава спешно трябва да се постави глюкагон, за да се възстанови състоянието на детето. Другият вид усложнение е достигане на критично високи стойности на кръвната захар.

– Успяват ли родителите да се справят с контрола на детския диабет?

– Най-сериозният проблем, с който се сблъскваме, е липсата на достатъчно високо образование сред родителите. В момента към Детския диабетен център имаме близо 100 пациенти, като голяма част от родителите на тези деца са неграмотни.  А те трябва ежедневно да контролират стойностите на кръвната захар, да контролират инсулинови дози, да реагират незабавно при критично състояние на детето. Ние провеждаме обучение на родителите, но заради ниското им образование, те не могат да се справят добре, въпреки усилията, които полагаме да ги подготвим .

– Стига ли се до критични ситуации по тази причина?

– Няма да забравя случая с едно 8-годишно момиченце от град до Плевен, което едва не загина заради неграмотността и немарливото отношение на родителите си. Три дни детето е с максимални стойности на кръвната захар, но родителите не поглеждат  екрана на глюкомера. Детето скрива стойностите и лъже, че са нормални. На следващия ден в училище започва да повръща, което е един от сигурните признаци за високи стойности на кръвната захар. Родителите водят детето на лекар, който преценява, че то може да се лекува  в къщи. Това е неговата голяма грешка, защото всяко болно от диабет дете, което повръща, незабавно се настанява за болнично лечение. Родителите също не предприемат нищо, въпреки че имат 24-часова телефонна връзка с мен и са наясно, че при такъв случай трябва да търсят инструкции от мен. Те не го правят. На третия ден сутринта, когато детето вече е много зле, майката казва на бащата, че трябва да го заведат на лекар. Бащата смята, че то ще се оправи и не предприемат нищо. И към два часа следобед детето изпада в кома. В Спешния център в града им казват, че детето трябва да бъде закарано в болницата в Плевен или Велико Търново и тъй като родителите нямат личен транспорт, едва към 17 часа намират кой да ги докара до Плевен. Детето пристигна при нас в тежка кома, придружена от редица усложнения. Цяла нощ продължи борбата ни за живота на момиченцето и е цяло чудо, че успяхме да го спасим. Това е типичен пример как социални фактори щяха да са причина за смъртта на детето. А подобни семейства, с неадекватни реакции, са все по-често срещащи се.

– Доц. Петрова, а как стои въпросът с тест лентичките за децата?

– Децата диабетици имат право на 1 100 броя тест ленти на година, които им осигуряват между 3 и 4 измервания на кръвната захар дневно. Наблюденията ни показват, че пациентите се разделят на две групи. Едната група свършват безплатните тест ленти за няколко месеца и затова се налага да купуват допълнително. А една тест лентичка струва 1 лв. В другата група попадат пациентите, които не изразходват цялото предвидено количество. Затова ние се опитваме да балансираме между двете групи и неизползваните от някого тест лентички предоставяме на тези, на които те не достигат.

Но общо взето тест лентичките недостигат на тези пациенти, които искат да контролитар диабета ежедневно.

Всъщност сериозният проблем идва когато пациентите ни навършат 18 години и тогава рязко пада броят на безплатните тест ленти.  До този момент те са свикнали да разполагат с 1 100 броя годишно и изведнъж рязко падат на 150 тест ленти за цялата година. Затова от Националната асоциация на децата с диабет водят кампания,  след навършване на 18 години, децата с диабет да получават поне по 600 броя безплатни тест ленти. Засега това все още не е осигурено.

– Увеличават ли се децата, които ползват инсулинови помпи?

–  Закупуването на инсулинови помпи за децата не се финансира от Здравната каса, както не се осигуряват и консумативите за тях. Това е сериозна бариера пред повечето семейства, тъй като една инсулинова помпа струва около 8 000 лв., а цената на консумативите за един месец са между 200-300 лв. В момента в нашия център има само едно дете с инсулинова помпа. Имахме и друго дете, което  искаше да сложи инсулинова помпа, но се отказа, тъй като разбра, че няма да отпадне необходимостта от убожданията по три-четири пъти дневно, за да се измерва нивото на кръвната захар.

– Доц. Петрова, възможно ли е да бъде предотвратено развитието на диабет при децата?

– Точно за диабет тип 1 не можем да говорим за превенция. Аз сравнявам това заболяване с автомобилна катастрофа – никога не знаеш кога може да се случи.  Има експериментални проучвания на така наречените фази на преддиабетно състояние, но всичко е все още в етап на научни изследвания.

Но ситуацията при диабет тип 2 е коренно различна и там можем да говорим за профилактична дейност. Този тип диабет с всяка изминала година се подмладява и все по-често се среща при пациенти под 18 години. При него също говорим за наличие на генетичен потенциал, но се наблюдават редица симптоми, които са като червена лампичка, че може да последва развитие на диабет. Такъв симптом е например надебеляването в областта на корема.