От Цветница до Великден избраната за кумица не продумва

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – кумичене. Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката и хвърлят китки във водата. Девойката, чиято китка се понесе най-бързо по водата, се избира за „кумица” на лазарките и цяла година е на особена почит сред останалите моми. Избраната за кумица, от Цветница до Великден извършва обредното говеене, обредното мълчание. То е израз на почит към по-възрастните в къщата. Това разказа етнографът Соня Кинова от Регионалния исторически музей в Плевен.  И след цяла седмица говеене, на Великден вече се дава израз на почитта – младите булки ходят на поклон при кръстника и му носят кравай с червено яйце по средата, лазарките ходят при кумицата също с кравай с яйца. Като всичко това е свързано с пожеланията за щастлива женитба.

Обредните хлябове винаги са кръгли, като символ на слънцето, на пълнотата, на завършеността. Приготвените в къщи хлябове задължително се украсяват с кръст отгоре или розетки, поставят се писани яйца. Така декорацията ги превръща в подарък, обясни Кинова. Затова те се носят при най-важните хора – при кръстника, при родителите.

Старата българска традиция повелява агнешко месо да се яде чак на Гергьвден, за разлика от по-новите обичаи, когато на великденската трапеза задължително се слага агнешко месо, научихме още от Кинова. Според старата традиция  отговяването става с варено яйце. Като  първото яйце се разчупва и всеки от къщата хапва по едно малко парченце, за да не му излизат циреи и да не се напукват петите му през лятото. На великденската трапеза се слага варена кокошка.

Любопитно в българската традиция е и това, че от трите дни празнуване за Великден, най-големият празник е в понеделник, разказа още Соня Кинова. В неделя се е смятало, че все още е твърде силна връзката с умрелите. В този ден се играе така нареченото ляво хоро, което се върти не надясно, а наляво. Това хоро се нарича несключено и  е посветено на мъртвите. За него не бие тъпан, хората стъпват тихо, за да няма градушки през лятото.

Големият празник е в понеделник. Тогава музиката свири на воля, играят се хора и децата търкалят яйца, за да видят кое ще е най-бързо. В понеделник се правят люлки и момите, нагиздени с най-новите си премени, се люлеят на тях.

Следващият голям празник е Гергьовден и след него започва голямата, усилна кърска работа.Затова пролетните празници в българската фолклорна традиция са много весели, с много песни и танци, отбеляза етнографът Соня Кинова.