Мондиал 2018 /обзор/ – Отлична организация, посредствен футбол /индивидуални призьори на турнира/

21-ото световно първенство по футбол вече е история. Отличен за организатора Русия. Перфектният ред не позволи на бездействащи запалянковци да развалят празника на другите фенове или да предизвикат смут в ежедневието на местните жители. Освен това руснаците демонстрираха, че подобно на най-развитите държави могат да създадат модерна отворена и предразполагаща атмосфера за празник на всички. Уверявайки се в това, постепенно и политическите престрелки бяха загърбени от лидерите, доста от които дойдоха на руска земя да подкрепят отборите на държавите, които ръководят. Същото направиха и по-скептично настроените към Русия фенове. Статистиката е красноречива – 3 031 768 души /средно по 47 371 на мач/ са посетили 64-те двубоя. /Почти нямаше стадион с празни места по трибуните./ Минути след финала на шампионата американския президент Доналд Тръмп написа в Twitter: „Поздравления за Франция, които играха невероятен сокър, за спечелването на Световната купа за 2018 година. Поздравления за Президента Путин и Русия за провеждането на едно наистина прекрасно световно първенство – едно от най-добрите за всички времена!”

А, някой очаквал ли е друго? Дори и най-върлите политически опоненти на руския президент Владимир Путин едва ли са допускали, че Русия ще се провали като домакин. Словесните нападки през изминалите няколко години, изразяващи подобни съмнения бяха най-вече плод на политически задявки, целящи поддържане на кухо напрежение. Перфектната организация създаде всички необходими предпоставки за феновете да поддържат отбора си, а подкрепата им да предразположи футболистите да покажат най-доброто от потенциала си. Последното обаче не се получи и силен от спортно-техническа гледна точка турнир не стана.

Мондиал 2018 се оказа „златен“ за Франция, която прибра шампионската купа. Заслужи си я с оглед на събитията разиграли се по стадионите на Русия. Селекцията на Дидие Дешан не се открои над съперниците си, но с няколко гросмайсторски хода направи разликата в своя полза. Начинът по който достигна до титлата едва ли е нужно да се анализира обстойно от специалистите. Вече е напълно нормално тим без ярки звезди, а с играчи от средна класа да доказва, че може за триумфира като шампион. Но това е едно от малкото положителни неща случили се на световното. Колкото и да се вглеждаме в останалите трудно ще намерим нещо забележително. Дори напротив – негативните преобладават. Обръщайки поглед към историята на турнира е почти невъзможно да намерим по-безинтересно негово издание. Да, няма такова. Има мачове и епизоди от първенства, където дори грандовете загърбват красотата наблягайки на сметките, но пък класата си личи … Просто трябва да си сляп за да не я забележиш … Сега в Русия обаче подобно нещо отсъстваше. Имаше срещи, които бе невъзможно не само да задържат вниманието на наблюдаващите ги до последния съдийски сигнал, но дори откровено изнервяха. Застаряващите селекции на Аржентина и Бразилия бяха далеч от познатата си класа. Испания показа, че печелившата продукция от цикъла 2008-2012 г., но вече … на забавен каданс. При Германия пък се забелязаха признаци на повяхване. Двубоите в които все пак видяхме висококачествен футбол бяха по-малко от пръстите на едната ръка. Подобни заключения няма как да не ни отвеждат до извода: Мондиал 2018 бе посредствено първенство.

Безспорно една от причините, която обаче много рядко се споменава са тежките сезони в клубните първенства, предшестващи шампионата на планетата. В тях футболистите играят по 60-70 мача и след това вместо заслужена почивка трябва още месец да напрягат сили. Видно е, че го правят пестеливо, отбивайки номера, защото силите им са изразходени. От този подход обаче страда и качеството на първенствата на нациите – Мондиал, Евро, Копа Америка, купата на Африка … Неведнъж самите футболисти са изразявали недоволство, но функционерите от ФИФА, УЕФА, КОНМЕБОЛ /Южноамериканската футболна конфедерация/, КАФ /Африканска футболна конфедерация/ и останалите континентални федерации подминават безмълвно воплите им, защото финансовите печалби са приоритет за тях.

Според мнозина периодичното увеличаване на отборите-участници във финалите, които сега са 32 /от Мондиал 2026 вече ще са 48/ също е негативен нюанс, който е насочил турнира към посредствеността. От една страна имат право, защото качеството се разми в среднячеството. Да, във Русия имаше състави, които бяха пристигнали като на курорт – Панама, Египет, Тунис, Коста Рика и Австралия. От друга обаче са резултатите – представянето на Иран, Нигерия, Южна Корея, Япония и Сенегал. Защо да не гледаме споменатите пет, а примерно безкрайно скучните на всяко първенство Швейцария и Полша /в последните 30 г./.

Важна причина за скоростното спускане надолу на националните формации е, че все по-малко се обръща внимание на изграждането на млади футболисти. Приказките за ползотворната работа в школите на клубовете от най-силните шампионати са прах в очите на редовите фенове. Показателен пример в това отношение е английската Висша лига. Че английските клубове са превърнати в своеобразен битак отдавна е ясно. Най-силната им страна е привличането на инвеститори. След това обаче започва една нескончаема търговия на футболисти, като в повечето случаи смисъла е просто да върви алъш-вериша. Вземат се играчи на килограм, като в повечето случаи ползата е никаква. В подкрепа на това говорят резултатите. Последният показателен пример в това отношение е Манчестър Юнайтед, където Жозе Моуриньо нонстоп харчи стотици милиони, а трофей няма. В лондонският Арсенал пък прехваления французин Арсен Венгер /вече освободен/ за последните 15 години бе вдигнал само веднъж купата на Англия. Прави впечатление готовността на треньори и състезатели от цял свят да акостират на Острова. И примамката не са успехи и развитие, а … пари. Примерите са много. Дали обаче това е необходимо, е въпрос, чийто отговор често е отрицателен. След казаното е видно защо Англия няма силен национален тим. /Твърденията за силното им представяне в Русия са доста пресилени и това го доказва статистиката – 1 равен, по 3 победи и загуби./ Но съща така става ясно и защо повечето национални формации, чийто футболисти се подвизават на Острова не са от висока класа. Тогава как да очакваме световното да е качествено след преобладаващата част от действащите лица се подвизават в „цирка“  Висша лига …

Снимки: fifa.com

ОТЛИЧНИЦИТЕ

Най-добър футболист – 

Златна топка – ЛУКА МОДРИЧ /Хърватия/

Сребърна топка – Еден АЗАР /Белгия/

Бронзова топка – Антоан ГРИЗМАН /Франция/

Голмайстори –

Златна обувка – Хари КЕЙН /Англия/ – 6 гола

Сребърна обувка – Антоан ГРИЗМАН /Франция/ – 4 гола /2 асистенции/

Бронзова обувка – Ромелу ЛУКАКУ /Белгия/ – 4 гола /1 асистенция/

Най-добър вратар /награда „Златна ръкавица”/ – Тибо Куртоа /Белгия/

Най-добър млад играч – Килиън МБАПЕ /Франция/ – на 19 години

Най-добър треньор – Дидие ДЕШАН /Франция/

Най-бърз гол – Матиас ЙОРГЕНСЕН /Дания/ – 1 минута

Феърплей – ИСПАНИЯ