Стовари се турската чума над българския род! Настанаха времена на страдания и неволи. Затри се всяка надежда у хората. Вече 300 години как турчин гази българска земя и Христова вяра. Разбягаха се хората, изпокриха се в горите. В Горни Луковит мюсюлманските къщи се изравниха по брой с христиенските. Времената бяха страшни. И ето – появи се Вълкашин. Той бе зрънцето топлина, онази малка светлинка, що топлеше душите на хората и сгряваше сърцата им. Беше Вълкашин крило за бедните и онеправданите, беше той опора за хората и съдник за дивите турци, що гнетеха людете Божии и утежняваха дните им премного. Като да слънце не изгряваше за българския род. Така започва разказът за закрилникът Вълкашин войвода, наричан още Вълчан, който 12 години кръстосвал горите български и защитавал народа от поробителя.
Разказът на възстановката, организирана от РИМ, Военен клуб – Плевен, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Плевен, Съюз на ветераните от войните в България – област Плевен, Дружество „Военноинвалид” – Плевен, Сдружение „Св. вмч. Георги Победоносец“, Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбиво войнство и гражданство – Плевен, пресъздава героичната схватка на Вълкашин войвода, слязъл от Балкана, за да спаси от заптиетата и избави от оковите своя първи помощник – отец Натанаил. Попът бил направил тайник в черквата, та „Вълчан и още един от неговите люде да могат да зимуват, дорде мине студения вой на северняка”. Научили за това, турците оковали отец Натанаил и го повели към Диарбекир. Едно малко овчарче узнало и съобщило на войводата. Той и неколцина негови другари завардили пътя на заптиетата, за да освободят другаря си.
След схватка със саби, хайдутинът успява да спаси отец Натанаил.
Възстановката завърши с хоро и победен гръм на черешово топче.
С възгласи „браво” и ръкопляскания многобройната публика възнагради участниците във възстановката, която се посвещава на 140 години от Априлското въстание.