Пазим всичката любов в снимки. Правим тези спомени за себе си. Само там очите ни никога не са затворени и сърцата ни никога не са разбити.
И времето е замразено завинаги.
Понякога пазя снимката в джоба на изтърканите си дънки. Друг път между страниците на някоя книга. А мога да я скрия в медальона, който мама ми подари когато бях на 16. Важно е да те пазя дълбоко в своята душа.
И когато си далеч, си спомням как си ме целувал на нашето най-любимо място.
Под стълба на гърба на тясната улица.
Чувайки те да шепнеш в ухото ми: „Обичам те до луната и обратно“.
Леонора Ивайлова Йонова 17г.,Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ град Плевен