Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Плевен – инструмент за планиране и управление в следващия програмен период

Изпълнителят на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Плевен беше представен пред медиите в града – това е ДЗЗД “План Плевен 2020”. Това е всъщност консорциум от три фирми, разбрахме от ръководителя на екипа плевенчанина доц. д-р Стелиян Димитров. И именно като плевенчанин той каза, че за него изготвянето на интегрирания план е повече от една обикновена задача, която трябва да изпълният професионално, това е една голяма отговорност. На представянето стана ясно и че градовете и градските образувания през следващия програмен период са безусловния приоритет на европейската регоинална политика, което означава приоритетно насочване на средства към тези потенциални центрове за растеж и организиране въобще на регионалната политика около градските центрове. Във връзка с това не само в България, а и във всички страни членки на ЕС, се разработват т. нар. интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, които целят да подпомогнат големите градски центрове да изпълняват ролята на опорни центрове, около които да се организира въобще планирането и управлението на територията. За Плевен, неговото място в процеса, за срокове и бъдещите ползи от интегрирания проект разговаряме с доц. д-р Стелиян Димитров.

-Къде е мястото на Плевен?

-В България са определени 36 центрове на агломерационни ареали, които получавт безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие чрез ОП “Регионално развитие” и Плевен е един от тези 36 града. Нещо повече – Плевен е един от големите градове, който получава по-голям размер на финансиране. Това са градовете с население над 100 хил. жители, които получават до 1 млн. лв. за разработването на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, докато останалите получават до 500 хил. лв.

-Каква е ролята на интегрирания план?

-С помощта на интегрираните планове се търси един нов подход в планирането и управлението на територията. Чрез тях ще стане възможно да се поставят в една координатна система на различни политически намерения, конкретни проекти, които в крайна сметка да подпомогнат през следващия програмен период градските центрове да се развиват по един устойчив начин, ако не да се преодолеят съвсем, то поне да се смекчат в значителна степен големите проблеми и най-важното – да се усвоят стратегическите сравнителни предимства, които те имат и които биха им позволили да се превърнат в тези така желани центрове за растеж.

Плевен беше присъединен към Севрозападния район, който е най-беден не само в България, а и в целия ЕС. В това отношение отговорността на Плевен е още по-сериозна. Този план, който се разработва, той не се разработва само за Плевен и за неговите жители, той е изключително важен за цяла Северна България и целия Севрозападен район. Защото ако Плевен, града с най-голям потенциал в централна Северна България, не се развива по съответния устойчив начин – с привличане на инвестиции, с разкриване на нови работни места – това в негативен аспект ще се мултиплицира на цялата територия на Северна България и Севрозападния район, което пък означава, че нещата ще станат по-зле. Ето защо този план е планът на професионалистите, на местната общност и в по-широк план – планът на централна Северна България. От изключително голямо значение е той да бъде изработен не просто от хората, които са пряко ангажирани с неговото изработване, той трябва да бъде изработен с максимално участие на всички заинтересовани страни.

-Как ще стане това?

-За целта са предвидени различни инструменти. Освен че ще се проведат срещи от различен порядък, ще има процедури на публично обсъждане. Проектът вече има своя интернет страница – ipgvrpleven.eu, която следва да се използва по-скоро като портал, не само за запознаване с информацията, която ще излиза като продукт от екипа, конкретно ангажиран с изработването на интегрирания план, но ще се използва и като средство за контакт между заинтересованите страни и екипа, който разработва плана. Целта е да имаме един публичен стратегически документ, разработен като се отчита баланса на интересите както на местната власт, така и на бизнеса и най-вече на на местната общност. Ако липсва една от тези страни, много трудно ще имаме работещ планов документ.

-Какво всъщност представлява интегрирания план?

-Интегрираният план не е просто поредния план. Той всъщност е инструмента, чрез който ще се планира и управлява територията на град Плевен и неговия непосредствен хинтерланд в следващия програмен период. Планът няма да стигне просто до някакви цели и мерки, той ще стигне до конкретни проекти, което ще отвори възможност на града да се развива с помощта на европейските средства. Проектите, които бъдат заложени в този план, в голямата си част ще бъдат директно финансирани от бъдещата ОП “Регионално развитие”.

-Как ще се случват нещата, в каква последователност?

-Градската територия ще бъде подложена на един целеви проблемен анализ, чрез който ще се определят проблемите в териториалното развитие, ще се определят тесните места в това развитие, т.е. къде са проблемите, които ограничават възможностите да се усвоят потенциалите за развитие. После ще се оценят сравнителните предимства и не на последно място ще се определят т.нар. целеви зони за въздействие. Те представляват обособени части от градската територия, чрез които ще се търси от една страна усвояването на сравнителните предимства чрез различни проекти, от друга – решаването и намаляването на проблемите в градското развитие и смекчаването на вътрешноградските различия.

Тези зони ще обхващат може би по-голямата част от града. Ще останат, разбира се, и територии, които са извън пределите на тези три типа зони. Това не означава, че тези територии ще бъдат лишени от средства. Напротив – те ще имат възможност да кандидатстват за финансиране по други програми. Ние говорим за зони, които ще бъдат финансирани целево от ОП “Регионално развитие” по остта за градско развитие.

Типовете зони, които могат да бъдат определяни, са зона с преобладаващ социален характер – териториите, които са в най-незадоволително състояние по отношение средата за обитаване, инфраструктура, която обслужва населението, включват се и критерии, свързани с населението, което обитава тези територии – в това число маргинализирани общности, малцинствени, общности в които има проблеми с достъпа до образование, до здравеопазване.

Вторият тип зони са такива с потенциал за икономическо развитие. Това са териториите, които следва да акумулират растежа на региналната и местна икономика през следващия програмен период. Т.е. ще трябва да създадем условия това да се случи. Има различни критерии за обособяване на тези зони, но общо взето се получава смесване между старите традиционни производствени зони, които следва да бъдат обновени и модернизирани, и добавяне на нови територии, които са за производство.

Последният трети тип зона е с преобладаващи публични функции – такива, които са лицето на съответния град, които включват по-голяма част от публичните институции, които практически ще трябва да формират новия имидж на града. Така че в тези зони трябва да влязат всички тези територии, които са с обществено значение. Пространствената конфигурация на Плевен е такава, че нямаме един обособен точков център, в Плевен тези публични територии са се развили малко кръстовидно. Така че зоната ще има една по-особена на първо четене структура.

След като бъдат определени зоните за развитие, ще бъде разработена стратегическа рамка, която да формулира цели, мерки и приоритети за развитието на тези зони през следващия програмен период. Специфичното при интегрираните планове за градско развитие е, че те завършат не просто с конкретни мерки, а с конкретни проекти, които трябва да развият територията и които ще бъдат използвани с цел наистина да се извлече максимална изгода за града и местната общност през следващия програмен период. Това е в общи линии работата, която трябва да извърши нашият екип.

-В какъв срок трябва да се случи това?

-Сроковете са изключително кратки – по сега действащите инструкции от министерството зоните трябва да бъдат определени до края на октомври. Тъй като не само Плевен е в такава ситуация, вече има внесено предложение от Националното сдружение на общините в България срокът да бъде удължен, което ще даде възможност и повече време и на общината, и на екипа от изпълнители да направим задълбочения анализ, от който града има нужда. И този анализ да резултира в едни реалистично определени зони и в последствие в реалистично определени проекти, от които Плевен има нужда.

Ние имаме готовност да работим в два режима. Единият е експресен, което означава, че през тази седмица трябва да бъдат проведени много срещи и да се работи много интензивно, за да бъде спазен този ненормално кратък срок. Вторият вариант е срокът да бъде удължен – има индикации за това – и да се работи нормално.

Този проект не е изолиран, той влече след себе си друг проект – за конкретно проектиране на зоните. И ако ние не спазим сроковете, има опасност Плевен да загуби 1.5 милиона лева, насочени пряко към проектирането на зоните. Затова ние трябва да бъде максимално отговорни. И тук трябва да кажем, че местната общност трябва се включи активно, защото кратките срокове означават мобилизация за всички – и гилдиите, и обикновените хора, които имат интерес, а и проблеми и искат да ги заявят. Това трябва да се случи, защото заради кратките срокове наистина има риск да се пропуснат някои съществени проблеми, риск от недоглеждане на такъв тип проблеми. Голямата цел, обаче, е градът да получи своите възможности за развитие през следващия програмен период.

– Тоест, гарантирате, че дори да няма отлагане във времето, ще се справите? И с колко ще е това отлагане?

– Длъжни сме да се справим. Хубавият момент е, че съм от Плевен, а и дълго време сме работили и сме минали по този път. Почти същият екип разработва интегрирания план на Варна – имаме опита, вече съществуващото ноу-хау ще го приложим в голяма степен и тук. Във Варна сроковете също бяха кратки, но все пак по-дълги от тези в Плевен. Там работата приключи успешно, зоните са приети и входирани в Министерството на регионалното развитие.

Благодарение на това, че познаваме територията и вече се работи активно, въпреки че има някои формалности по сключването на договор. Вече са поръчани данните от статистиката от преброяването, защото това ще е базата, отправната точка за това какво е разпределението на хората и на сградния фонд, какви проблеми имат хората.

Относно удължаването на срока – има един вариант, който е най-радикален – до април 2013 год. да са готови зоните. Но ние смятаме, че максималното удължаване, което очакваме да бъде дадено, ще е с един месец, тоест до края на ноември.

-А по колко зони от трите типа ще има в Плевен?

-От трите типа ще има само по една зона. Приоритет ще имат тези територии, които са с най-голям потенциал да се развият.

Икономическата зона, естествено, е индустриалната зона, която е почти колкото обитаемата територията на града. Това е огромна зона, заемаща цялата северна периферия на Плевен, но има нужда от сериозна регенерация, от обновяване. Индустриалната зона вече не изпълнява тези функции, за които е била изградена – най-малкото, защото е била създадена по друго време и с други цели, сега има много неработещи предприятия. Проектът за Общ устройствен план предвижда и резервни терени, които да бъдат усвоявани и включени в тази зона. Разбира се, анализът е този, който трябва да каже какъв е обхватът на тази зона. Целта е да се включат максимално годните за този тип територии в рамките на зоната за икономическо развитие.

Ние не създаваме икономика – тя се създава от пазара. Ние създаваме плановата основа за това. Икономическите зони са специфични териториални образувания – за тях по принцип е по-добре да са с по-малки територии, за да има по- бързи резултати. Самото определяне и насочването на средства за осигуряването на инфраструктура е един от достатъчните дразнители да доведе инвеститори. В тези условия инвеститорите сами избират, няма как ние да укажем къде точно какво предприятие да има. Но, ние не създаваме конкретната производствена инфраструктура, проектът ще създаде публичната инфраструктура. Създаването на производствена инфраструктура е работа на инвеститорите – това е механизмът.

Срокът от 24 месеца е за цялостния процес – за изработване и приемане на проекта, както и за съгласувателни процедури, които са задължителни. В общи линии проектът, като проект, трябва да е готов преди юни 2013 год. След това започват процедурите по неговото валидиране, по включването на тези проекти в бъдещата оперативна програма, осигуряването на средствата.