Плодове и зеленчуци през лятото – вместо пици и торти

Д-р Цветан Димитров е диетолог и той е този, който ще ви посъветва най-добре как да комбинирате продуктите и в какви количества да се храните, ако имате проблем. И дори ако нямате. А в храненето през различните сезони на годината логично има разлика. Най-малкото, защото атмосферните условия и изискванията на организма се променят, да не говорим за това какви налични храни има на пазара. И понеже най-после лятото и жегите настъпват, отпуските наближават, а нерядко и здравословните проблеми се обаждат, потърсихме д-р Димитров за съвет – какво да хапваме и по колко да пийваме. За да сме здрави.

–Д-р Димитров, нека започнем с консумацията на плодове, сега има за всеки вкус. По колко трябва да се ядат и кои са най-полезни?

-Хубаво е по принцип на трапезата ни да има много плодове и зеленчуци, колкото може – по-разнообразни. Още повече, че сега сезонът го позволява. Все още се намират череши, вишни, кайсии, зарзали, праскови, излязоха малините, ябълките ги има целогодишно, намират се вече и българските дини и пъпеши. Цитрусовите плодове спокойно могат да бъдат изоставени, бананите също. Цените от своя страна не са непостижимо високи, така че човек, ако уважава собственото си здраве, трябва да започва с плодове още на закуска. Към 10.00 часа може да хапне праскова или няколко кайсии, на обяд – вместо кремове или захарни изделия, за десерт може диня или пъпеш. Същото важи за следобедната закуска, както и за десерта на вечеря. Т.е. 5 пъти на ден човек може спокойно да приеме някакви плодове. Идеалният вариант е общо 400 грама дневно плодове, разделени на няколко приема.

–За зеленчуците схемата каква е?

-Същото се отнася и за тях – има вече български домати, краставици, лук, чушки, моркови, зеле. Те могат да бъдат приемани както в прясно състояние, така и в обработено, т.е. след термична обработка. Не е необходимо да се използват зеленчукови консерви, които съдържат много сол и консерванти, за да бъдат включени в супата или гювеча, например. Домакините спокойно могат да се сложат пресни зеленчуци.

Тук има и една любопитна новина от последната ни научна конференция по хранене – изнесе се информация, която учуди и нас самите, че доматите са по-полезни не в прясно състояние, а в обработено състояние, т.е. след термична обработка. Това, разбира се, не означава, че всеки домат трябва да се включи в някакво ястие, вместо да се яде пресен. Не. Но в САЩ един научен колектив изнесе скоро тази информация – става дума, че полезните вещества в доматите, например копенът, се съхранява по-добре и е по-подходящ след като доматът е термично обработен. Подобна информация, между другото, беше изнесена и за ябълките – че са по-полезни печени.

Медицинската наука и науката за храненето не е спирала да се развива, много научни колективи в различни страни отделят огромни средства за разработка на различни програми и за научни изследвания. У нас няма такива възможности, затова „крадем” опит от чужбина. Ние сме отворени към световните постижения  и затова и българската диететика е на доста добро ниво.

–А новини около месата има ли? Традиционно през лятото се препоръчва пилешкото – от белите меса, или телешкото.

-През лятото може спокойно да се хапва риба, пилешко, телешко, но задължително варени или печени, не пържени. Телешкото е червено месо, то наистина е най-подходящо, що се отнася до червените меса. Но друго, още по-подходящо за високите температури през летния сезон, е месото от заек. Вече го има и на пазара, а и цената е почти като на свинското. Съветвам домакините да се ориентират именно към това месо. Освен това, то не е обработвано по начините, по които например се обработва пилешкото – чрез тумблиране /техника за правене на месото по-крехко чрез инжектиране с окрехкотяващи разтвори и масажиране под вакуум/. Така че за пилешкото, освен ако не е домашно, винаги можем да имаме някакви съмнения. Пуешкото определено е по-тежко месо, по-мазно, но пък това е по-добър вариант за лятото от червеното месо.

Последните изследвания показват, че агнешкото месо, от здравословна гледна точка, е по-лошо от свинското. Защото по показател мастно-киселинен състав агнешкото, от всички меса, които ги има и се консумират в България, е с най-лоши показатели.

–Когато термометрите показват повече градуси, колко вода трябва да се приема?

-Малко повече течности трябва да се приемат през лятото, отколкото през останалите сезони. Ако приемем, че литър и половина е стандартен прием, през лятото може да се увеличат до два литра, дори три – ако е много горещо и физическата активност е по-висока. Течностите включват всичко – чайове, бира, безалкохолни, супи. Ако трябва да увеличим приема, е хубаво той да включва минерални води. За деня например е достатъчно бутилка минерална вода от литър и половина, кофичка кисело мляко от 400 гр, отделно от това можем да повишим приема на течности с една бира. Трябва да се има предвид обаче, че бирата включва и алкохол, който от своя страна е диуретик. Изпивате бирата и след час-два се отделя същото количество течност. Т.е. тя задоволява необходимостта от течности само в момента. Бирата е хубаво и леко питие, но пак зависи от количеството. Ако човек пие цял ден и разчита на това, че е получил необходимото количество течност – е, това не е точно така. По същата причина ще кажа да се внимава и с алкохолните напитки.

–А какви са тогава подходящите за жегите напитки?

Предвид температурите, в течността трябва да има сол. Например айрян – разредено с вода кисело мляко плюс щипка сол. Това например категорично ще помогне на младите жени, които обикновено са с ниско кръвно налягане. Всеизвестен факт е, че солта задържа течностите в организма и по този начин предпазва от обезводняване и понижаване на кръвното. Трябва обаче да се слага не повече от 4-5 грама сол, прекаляването с нея също е ненужна крайност. А подходящите напитки са минерална вода, айрян, фрешове, натурални сокове. Накрая ще кажа охладени безалкохолни, които за по-слабичките могат да бъдат със захар, а за по-едричките – с подсладители.