Забравеният дом на ген. Иван Винаров в парк „Кайлъка“

На 11 януари се навършиха 122 години от рождението на един забележителен човек – ген. Иван Винаров. Същият онзи, чиято величествена фигура се извисява в началото на парк „Кайлъка“. И пак там, в „Кайлъка“, се намира къщата, в която генералът прекарва последните години от живота си. Или поне останките от нея се намират там – „сгушени“ между дърветата, забравени – като самия него.

Биографията на ген. Иван Винаров е богата, а приносът му за родния ни град – голям.

Именно той е човекът, благодарение на когото парк „Кайлъка“ добива настоящите си размери и вид. Иван Винаров създава Инициативен комитет за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол“ в Народен парк „Кайлъка“. Чрез личния си пример генералът подтикнал гражданите да дарят средства за изграждането му. Той обявил, че ще дари три свои заплати за тази кауза. В последствие били събрани 3 милиона, благодарение на които площта на парка се увеличила 4 пъти. В момента той е разположен на около 10 000 дка и е любимо място за отдих и забавление на плевенчани.

Иван Винаров избира да прекара последните години от живота си в парка, създаденпо негова инициатива и настояване. Изживява старините си в една малка вила, към двора на която е водела каменна пътека, а от двете страни на пътеката цъфтели красиви рози. В самия двор е имало езеро и малка оранжерия, за която лично генералът полагал грижи. Често гражданите са го виждали да прекарва следобедите си пред къщата. Там е и погребан, а след смъртта му вилата става музеен кът.

След откриването на експозицията, интересът към нея бил голям. Тук гражданите са можели да видят вещите на генерала, негови портрети, портрети на жена му и сестра му, сувенири, библиотечка и, разбира се, картини, изобразяващи красивия парк „Кайлъка“.

През 1993 година обаче експозицията е закрита.

Ако посетите къщата днес, няма да видите музей, нито дори постройка, която да наподобява музей. Картините са пренесени в Регионалния исторически музей, а къщата отдавна е загубила истинския си облик.

Всъщност ако не знаете, че тази необитаема постройка е била дом на виден български гражданин, изобщо не бихте ѝ обърали внимание. Ако решите да се приближите, пред вас ще се разкрие една полу-разрушена къща. Запустяла и рушаща се. Без прозорци, с една широко отворена врата. Не влизайте! Не знаете дали няма да се срути върху вас рушащия се покрив.

Преди да достигнете до самата къща, ще преминете покрай памена плоча. Там е гробът на генерал Винаров. Приближете се до него. Не е нужно да носите цветя. Просто тихичко благодарете за хубавия парк, в който се разхождате.

Източници: „Слава строителна – Кайлъка“; в-к „Септемврийска победа“