В условията на настъпваща грипна епидемия, специалистът по пулмология и фтизиатрия в „МБАЛ Св.Панталеймон-Плевен“ д-р Владимир Трифонов коментира начините да се предпазим от белодробни усложнения в сезона на грипа.
„С оглед на очакващата се грипна епидемия е необходимо да се отчитат предпоставките за повишена заболеваемост от грипни инфекции и такива, предизвикани от други вирусни и бактериални агенти с предпочитания към дихателната система.“
В настоящата зимна обстановка се отчитат температурни инверсии (през ноември и декември – несвойствени положителни температури, последвани от рязък спад до –10º, – 15º С. В началото на февруари се предвиждат също положителни температури. От това се обуславят в съчетание с градския смог условия за повишена заболеваемост от остри респираторни болести. А и Плевен е един от най-замърсените градове в България. Когато те се появят в сезони, в които биологичния часовник на човек е настроен да посреща ниски температури той се обърква. От там се появяват остри инфекции от рода на вирусните или обостряне на хронични белодробни заболявания като бронхиалната астма, Хроничната обструктивно белодробна болест/ХОББ/ и бронхектазиите.
Високите температури от 12-15 градуса, които ни очакват, не са естествени за периода и предразполагат развитието на вирусните и бактериални заболявания. Естествено когато времето е по-топло, контактите на хората са повече и по-чести, а това води до предаване на въздушно-капковите инфекции.
Това е характерно и за екипи, в които се работи в общи помещения – банки, офиси, болници, детски градини, училища и др., инфекциите се обменят.
Засега няма обявена грипна епидемия, а патологията е смесена. Вирусът на грипа не е доминиращ. В момента са изявяват вирусни инфекции от типа на еховирусите, на коксаки вирусите, които протичат по определен клиничен тип.
Обикновено се започва с общо неразположение, температура и главоболие, тъй като се повишава секрецията в областта на горните дихателни пътища. Отичат задните носни ходове, появява се секрет, който е лепкав и трудно отхрачващ. Това пък създава среда за поселване на бактериални инфекции.
Хората се чувстват общо отпаднали, с главоболие, а температурата им обикновено е около 38 градуса. Появява се и непродуктивна кашлица. Често кашлицата се обуславя от оток на лигавиците в областта на горните дихателни пътища.
Характерни са мускулните болки и болка областта на очните ябълки. Пациентите са дехидратирани, тъй като се потят, не се хранят, избягват да приемат течности, защото имат усещане за гадене и повръщане. Понякога тези инфекции освен с описаните симптоми протичат с разстройство.
Важно е да се знае, че когато инфекцията продължи повече от 3-4 дни, има опасност тя да слезе в долните отдели на дихателната система.
Наблюдава се развитието на трахеити, които са мъчителни за болните.
Не е изключено, ако инфекцията слезе в долните отдели развитието на пневмонии, но за сега те не се наблюдават толкова често. Сега последиците от прекарана вирусна инфекция са разстройства на вестибуларния апарат. Пациентите се чувстват нестабилни и със световъртеж, с усещане за гадене и повръщане, а това ги прави нетрудоспособни. Менингоенцефалитите са другите усложнения, които се наблюдават. При тях лекарите се ориентират, тъй като става дума за нервологична симптоматика, която трудно може да се сбърка. Лечението им се провежда от инфекционист.
Прави впечатление, че част от хроничните белодробни заболявания, от които страдат пациентите – астма, ХОББ и бронхектазната болест са състояния, които в голям процент са в ремисия. Но намеси ли се вирусна или бактериална инфекция те се обострят и се налага хоспитализация на пациентите. При тях се появяват пристъпи, нарушават се дихателните параметри, тъй като част от хората са над 55 г., те имат и съпътстващи заболявания, което задължително налага хоспитализация.
Лечението при тези пациенти е комплексно, като в него се включва и кардиолог, тъй като заради усложнения от вирусната инфекция е възможна появява на сърдечна недостатъчност.
Д-р Трифонов отправи апел към общопрактикуващите лекари, които имат пациенти със съпътстващи заболявания, да не се колебаят, и да ги насочват към специалисти.
„Съветът ми към хората е да не провеждат самолечение, защото в една епидемична обстановка нещата могат да излязат извън контрол. Важно е пациентът, който прекарва инфекцията да спазва режим в рамките на месец.
Той не бива да се претоварва физически, не рябва да пуши, да не приема алкохол, защото едно от опасните усложнения на вече отминалата инфекция е миокардита, при който сърцето може да се засегне до такава степен, че да се получат нарушения в ритъма и съредчният мускул да реагира с прояви на сърдечна недостатъчност, дори и пациентът да е млад човек.
Добре е личните лекари да наблюдават пациентите си, а ако заболяването им не отшумява до 2-3 дни, да ги насочват към специалисти, за да не се стига до усложнения“, посъветва д-р Владимир Трифонов, специалист по пулмология и фтизиатрия в „МБАЛ Св. Панталеймон – Плевен“.