Доц. Вагалински от БАН: Улпия Ескус е нешлифован камък, който може да се превърне в икономически мотор за Плевен

Античният град Улпия Ескус една от трите римски колонии с най-висок ранг в тракийските земи. Той е нешлифован скъпоценен камък, който е много добре запазен и може да се превърне в икономически мотор за Плевен. Това заяви днес пред журналисти в Плевен доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт към БАН. Доц. Вагалински е в Плевен заедно с група експерти по римска археология, които ще участват в започващия утре в Русе ХХІІ Световен Лимес конгрес . Вчера те посетиха античния град Улпия Ескус край Гиген и Регионалния исторически музей в Плевен, а днес преди обяд бяха на крепостта „Сторгозия” в парк „Кайлъка” и на посещение в Панорамата. Сред групата чуждестранни гости са и проф. Дейвид Брийз – председател на Лимес конгресите на световно ниво и проф. Себастиян Сомър – ръководител на Баварската служба за опазване на културното наследство.

„Всички сме впечатлени от добрата организация на посетените обекти, от която личи заинтересовано, а не формално отношение на местната власт към културно-историческото наследство”, подчерта доц. Вагалински. Той предаде възхищението на  чуждите гости от Регионалния исторически музей – както от експозициите му, така и от създадената организация за посещенията в региона.

Директорът на Националния археологически институт съобщи, че с кмета на Плевен проф. Димитър Стойков и областния управител Иван Новкиришки вече имат план за действие за превръщането на античния град Улпия Ескус в много силен привлекателен туристически център.

Според него е напълно реална възможността голяма част от съществувалите сгради в античния град да бъдат възстановени, тоест да бъдат направени така наречените анестелози.

Градът е много добре проучен от археолозите и голяма част от центъра на града е добре разкрита, обясни ст.н.с. д-р Гергана Кабакчиева, ръководител на екипа, работил на Улпия Ескус. Най-добре проучената сграда, която най-бързо може да бъде възстановена е Храмът на Фортуна, за която има графична възстановка. Такава графична възстановка има и за други сгради в Ескус, които все още не са напълно разкрити, обясни Кабакчиева.

Улпия Ескус е съкровище не само за Плевен, а и за цяла България и това ни задължава да го опазваме и развиваме, подчерта археоложката. „Но за съжаление, липсва стратегия за неговото развитие и синхрон между институциите, които се занимават с подобни културно-исторически резервати”, категорична беше Гергана Кабакчиева и допълни, че световната практика е показала, че когато има нови проучвания, този синхрон между институциите се получава по-бързо и обектите се организират по-добре. Ето защо тя подчерта, че разкопките на Улпия Ескус трябва да продължат, след тригодишното прекъсване.

Че развитието на Ескус като туристически продукт, ще допринесе за цялостното развитие на региона, убедена е и Гергана Кабакчиева.

Тя и доц. Вагалински изказаха искрени благодарности на областния управител Иван Новкиришки, който е направил и невъзможното, за да се създаде добрата организация за гостуването на делегатите на Световния лимес конгрес в нашия регион.

На снимката: Проф. Дейвид Брийз – председател на Лимес конгресите, проф. Себастиян Зомър – ръководител на Баварската служба за опазване на културното наследство и доц. Людмил Вагалински – директор на Националния археологически институт /от ляво – надясно/

Прочетете също:

Водещи солисти на сцената на Международния фестивал за маримба и ударни инструменти – Плевен’2023 (програма)

От 4 до 9 юли в Плевен ще се проведе седмото издание на Международния фестивал …

Един коментар

  1. Светла Атанасова

    Улпия Ескус това е моето детство – желая успех!Много обичам това място.Светла Атанасова