Днес се навършват 8 години от смърта на Гена Димитрова

Вероятно малцина днес се сетиха да почетат паметта на великата оперна прима Гена Димитрова, която ни напусна завинага преди осем години на 11 юни 2005 г. Искани се да мислим, че поне някой се е сетил за нея в този ден и е положил мълчаливо цвете пред паметната плоча, която се намира на фасадата на Регионалната библиотека в Плевен.

Великата покорителка на световните оперни сцени започва пътя си към тях от кухнята на Консерваторията. Звучи двузначно това от кухнята на Консерваторията, но Гена Димитрова мие чинии в кухнята, за да се издържа докато учи в Консерваторията. Позволяват си да я подиграват за това.

„Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“, коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска.

През 1964 г. Гена Димитрова завършва Консерваторията в класа на проф. Христо Бръмбаров и през декември 1967 г. дебютира с ролята на Абигайл от операта „Набуко” в Софийската опера. Преди това е завършила специализация в известното Оперно училище към Ла Скала в Милано. След което се зареждат успехи в редица престижни конкурси, които й отварят пътя към световните оперни сцени. Там тя пее редом с Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Лучано Павароти и под диригентството на Херберт фон Караян, Рикардо Мути.

Тя е единствената певица в света, която в продължение на десетилетия пее непрекъснато и на границите на съвършенството „жестоките“ партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. На 13 май 1983 г. е нейният триумфален дебют в Ню Йорк в „Карнеги хол“ с Абигайл в операта „Набуко“ от Верди. През сезона 1983/1984 г. тя е обявена за най-добра изпълнителка в „Ла Скала“ и е удостоена с наградата „Джакомо Пучини“ за високи постижения в интерпретацията на централни образи в опери на Пучини.