Гергьовден и Деня на храбростта празнуваме днес

Гергьовден е един от най-тачените български празници и най-големият пролетен празник.

На този ден – 6 май, се чества Денят на храбростта и българската армия. Официално празникът е учреден през 1880 г. с укз на княз Александър Батенберг. През 1946 г. традицията за празнуването му е прекъсната и е възстановена през 1993 г. с постановление на Министерския съвет.

На този ден Българската православна църква  чества деня на Свети Георги Победоносец –  мъченик за християнската вяра. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България.Празнуват всички, които носят името Георги и Гергана, Галя, Гинка, Ганка, Ганчо и производните им имена.

На Гергьовден, който винаги е на 6 май, празнуват също мюсюлмани, помаци и цигани, като празникът при тях се нарича Хъдърлез и Адрелес.  С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година, която свършва на Димитровден. Гергьовден се празнува в чест на Свети Гуорги  традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В българската традиционна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и отВеликден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, се извършва къпането в утринната руса за здраве и против болки в кръста. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден особено плодоносен – „Всяка капка – жълтица4, казва народът за гергьовския дъжд.

Много вълнуващ обичай по Гергьовден е правенето на люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и закачки между младите. Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете.

Повеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне.