На последната за годината Задушница много хора почетоха паметта на починалите си близки. От ранна сутрин в плевенските храмове се стичаха хора, за да запалят свещ за починал роднина или приятел. Много от тях пожелаха да бъде отслужена панихида в нечия памет и да бъде осветена храната, която ще раздадат на гробища.
В храма „Св. Троица” в Плевен, въпреки течащия ремонт, потокът от хора не беше малък. Пред обрамчения от строително скеле иконостас свещеници отслужваха една след друга панихиди. Дошлите за Архангелова задушница хора палеха свещ и повечето пускаха по някоя монета в специално поставени кутии с надпис: „Набираме помощи за ремонт на храма”.
Средствата за реставрацията на иконостаса са осигурени от дарители. Църковното настоятелство на храма търси още около 3 600 лв., с които да се реставрират и стенописите от купола. Още толкова ще са необходими и за реставрацията на иконите на стените.
Храмът „Св. Троица” е построен основно със средства на дарители. Първоначалната стойност на храма е определена на 32 069 лв., но продължилото с години строителство го оскъпява допълнително. Във финансирането на строежа се включват Министерството на външните работи и изповеданията, Народното събрание, Окръжният съвет, Окръжната постоянна комисия, Градският съвет, Врачанската митрополия, както и плевенското гражданство. Имената на многобройните дарители се пазят в “Книга за доброволните приношения на християните за църквата „Св. Троица” в гр. Плевен (1898 г.)”
Първата литургия се отслужва на Архангеловден през 1898 г. от плевенския архиерейски наместник протойерей Антоний Попов.
Иконостасът е изработен през 1899 г. Той е висок и плътно издигнат, а не резбован – лично предпочитание на врачанския митрополит Константин. Изработването на иконите на иконостаса е възложено на Димър Несторов от с. Галичник, Македонско, живеещ в гр. Свищов. В архивите се среща името и на друг иконописец – А. Селов, създал иконите на „Св. Троица” за десния иконостас.
Цели 19 год. продължава строителството на храма. Освещаването му е на 14 май 1912 г.
Дълги години след това се събират средства за изографисването му. През 1940 г. се сключва договор със софийския художник Илия Пефев. Изографисването започва от олтара, а през 1946 г. се довършва и останалата част от храма.