Велики петък – в строг пост се прекланяме пред гроба Господен

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Тълпата,  която ревяла „Разпни го”, подстрекавала Пилат да му издаде смъртна присъда.  В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания.  „Господи, проти им те не заят какво вършат”,  изрекъл смирено Христос, когато го разпъват на кръста, издигнат на Голгота. Когато бил разпнат, над земята внезапно се спуснал мрак.

Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява днес да не се яде, нито нещо да се пие, дори вода. А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее.  В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига “гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото  тяло,  извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяват  своето  преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението,  което ни е  дарил Спасителят. После отново се покланят  пред издигнатия голям кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.

Погрешно е да се смята, че всички тези действия в храма са от вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете. Те са израз на чиста и силна вяра пред Христовия гроб.