Велика събота – най-благословеният ден

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането му в ада. Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа „Христос воскресе“ и богомолците трикратно му отговарят „Во истина воскресе“. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари“. Според предания след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството-правото на човека на свободен избор – да бъде добър или лош. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.

Според народните вярвания на Велика събота домакините, които не са успели на Велики четвъртък да боядисат яйцата, правят това сега. В съботния ден се месят козунаци, обреден хляб, кукли – обредни хлебчета с червено яйце в средата, които се подаряват на роднински деца, които идват на гости, носят се на кръстник и роднини

На този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.

До обяд се разрешава домакинската работа, която по-нататък през деня се забранява напълно.