Начало / Общество / За епопеята по построяване на Панорамата припомниха участници в събитията

За епопеята по построяване на Панорамата припомниха участници в събитията

Построена за по-малко от 11 месеца, работещи на три смени без почивка българи и руснаци, огромно желание да участват в невиждан по мащаби проект – за всичко това си спомниха днес участниците в среща-разговор, посветена на 35-годишнината от построяването на Панорама “Плевенска епопея”. С много вълнение и заливани от емоции те се върнаха в началото на 1977 год., когато започва историческия строеж.

Инж. Пенка Андреева – персонален отговорник за строителството на Панорамата, припомни основните етапи както в зараждането и развитието на идеята за строителство, така и в неговото изпълнение.

През 1961 год. идеята за панорама, но на връх Шипка, се подема от ген. Иван Винаров, тогава председател на Комитета за българо-съветска дружба. Посещавайки по-късно родния си град Плевен, той споделя идеята си. През септември 1974 год. в Плевен идва партийна делегация от Ростов на Дон. Обсъждайки сътрудничество между двата побратимени града, се споменава за идеята да се построи панорама. Тя е възприета от руснаците, които обещават ростовски художници, които имат необходимия опит, да помогнат в нейното изрисуване, а ростовските промишлени предприятия да доставят нужното оборудване. Още тогава за главен изпълнител е предложен заслужилия художник Николай Овечкин.

Той е твърдо убеден, че панорамата трябва да отрази третия щурм за Плевен, а диорамата  – предаващия се в плен Осман паша на моста при р. Вит. Заедно с български архитекти и музейни специалисти те обикалят всички места, където са се водили боевете за Плевен, за да изберат място за построяване. Приема се предложението на Н. Овечкин панорамата да се построи на хълма до редута Кованлък, на мястото, където са се водили най-ожесточените боеве по време на третия щурм за Плевен.

След обявения конкурс за изработване на архитектурен идеен проект, ръководството и проектирането се поема само от архитектите Пламена Цачева и Иво Петров, които по това време са съответно на 25 и на 27 години.

На 19 януари 1977 год. е направена първата копка, работи се при тежки зимни условия и дълбок над 55 см сняг. На 2 февруари се полага първия бетон в основите на сградата и по-нататък се извършват основните строителни работи. Ежедневно в помощ към основната бригада се включват доброволци бригадири от различни предприятия и учреждения на града и окръга. Те извършват общи работи с цел да се увеличи производителността на основната бригада. Работи се на три смени, като за целта цялата строителна площадка е осветена с прожектори.

Към средата на юли 1977 год. е завършен грубият строеж заедно с покривна конструкция. Следва целенасочена работа да се завършат най-напред работите в панорамната зала, за да се монтира платното и художниците да започнат работа.

В края на юли 1977 год. предстои монтирането на платното в панорамна зала. Лененото платно е изтъкано в текстилния комбинат в руския град Сурск, то е 115 метра дълго и 15 м широко и пристига в Плевен в метална капсула. За да влезе в залата, се налага да се демонтират покривните панели и през покрива с кулокрана да се пусне на площадката, където сега е предметния план. Операцията по разгъването му е изключително сложна и се провежда под ръководството на Н. Овечкин при помощта на инженери, техници и над сто войници.

На 29 август в 22.00 часа вечерта се полага първата четка върху панорамното платното.  Художниците започват с изписването на небето. Боите са в кофи на площадките до всеки художник, а за четки служат огромни снопове текстилни влакна, закрепени на дълги дървени дръжки с дължина повече от един метър. Още в Москва живописната част на панорамното платно се разпределя между художниците, като на плевенските художници е възложено да изобразят участието на местното население във войната и обстановката в града.

За по-малко от месец е направен и предметният план, зала диорама е почистена и готова за работа. Диорамното платно е нарисувано в Москва и след поставянето му се налагат само някои допълнения. На 20 октомври са докарани осемте картини – шест за уводна и две за заключителна зала, седем от тях са рисувани в Москва, а на място авторите само довършват отделни детайли. В същото време извън панорамната зала продължава изпълнението на довършителните работи в останалите зали. Освен това, строителите създават условия за монтаж на оборудването на панорамата.

Така само за 101 дни упорит труд художниците са готови. На 7 декември 1977 год. държавна комисия, ръководена от з.х. Христо Стефанов дава висока оценка на художествено изпълнение и обявява художествено-архитектурния комплекс за приет.

На 10 декември 1977 год. в деня на честването на 100-годишнината на освобождението на Плевен от османска власт панорама “Плевенска епопея 1877 год.” е тържествено открита.

Срещата-разговор с участниците в проектирането и изграждането на историческия паметник беше организирана от Обединението на жените социалистки Клуб Плевен. Срещата е първо по рода си събитие, което обръща особено внимание на ролята на жените, участвали в създаването на уникалния архитектурно-художествен паметник. Сред гостите на Панорамата бяха поканени и много от ветераните мъже, строители на емблематичния монумент, представители на съвременни строителни фирми, архитекти, проектанти и общественици.

Ева Маринова, председател на Обединението на жените социалистки в Плевен сподели, че идеята за тази сбирка е обмисляна от началото на ноември и организаторите й в много кратки срокове са успели да съберат информация за участниците в строежа на Панорамата. “На представителките на нежния пол се гледа предимно като на хора с крехки рамене, върху които пада цялата тежест на живота, а всъщност те се оказаха много решителни жени, които за по-малко от 11 месеца са се влели в редиците на целия екип, работил по строежа на този обект”, подчерта Ева Маринова.

Председателят на общинската организация на левицата в Плевен Любомир Петков също поздрави участниците в срещата и благодари на строителите на съвременен Плевен. “Много често в нашето ежедневие говорим за Панорамата като туристическа дестинация, но аз се надявам, че след днешната среща ще почувстваме това емблематично за Плевен място много по-дълбоко”, каза още Петков.

Прочетете също:

Съветниците се събират извънредно на 7 декември

Общински съвет – Плевен се събира извънредно за заседание на 7 декември, съобщиха от пресслужбата ...