Историите на 49 известни личности в „По думите ще ги познаете“ представи Ива Йолова в Плевен

Спомени, смешни случки, неразказани любови сподели снощи с плевенчани журналистката Ива Йолова при представянето на книгата си „По думите ще ги познаете“. Разкази за Георги Парцалев, Валери Петров, Христо Фотев, Виктор Пасков, Константин Павлов и други любими български творци огласиха залите на ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев“.

Представянето на книгата-среща с майсторите на словото и изкуството в Плевен бе по покана на акад. Светлин Русев. Самият той е един от героите на „По думите ще ги познаете“, но след презентирането на творбата в София, акад. Русев решава, че и плевенската публика трябва да има възможност да се докосне до нея.

„В книгата „По думите ще ги познаете“ съм събрала интервюта и портрети на 49 известни личности от различни жанрове на литературата, различни видове изкуства. Всички те са живели и творили между 40-те години на 20 век и началото на 21 век. Повечето от тях съм срещала в практиката си на журналист. Аз съм от тези дълголетни журналисти – минала съм през три всекидневника, единият от които вече не съществува – „Народна младеж““, сподели за ИнфоПлевен Ива Йолова. След това тя завежда от 1990 година до миналата година културните отдели на в. „Труд“ и в. „Преса“. „Да работиш във всекидневник, бих го определила като диагноза, заради динамиката и ритъма на работа, заради някои особености на нашата медийна ситуация“, разказва още журналистката и допълва: „Но това е една прекрасна професия, която те среща с много хора и непрекъснато ти поднася изненади, провокира те. Аз имам щастието да работя в културната сфера и да срещна много, много интересни личности. За съжаление, много от тези хора, за които съм писала, не са вече между нас. Най-младият от отишлите си е Виктор Пасков, който беше близък мой приятел и на семейството ми. Най-възрастната е Елисавета Багряна“, разказа още авторката на книгата.

В първата част на книгата са събрани портрети на хора от различните изкуства – на писатели от различни жанрове, много актьори, певци, художници, като всички са много различни. „Позволих си на финала, в последната част на книгата, да направя няколко портрета, съчетани с интервюта на известни наши съвременници, тъй като мисля, че някои от тези интервюта са по-биографични, а други са граждански, социално интересни. Затова си позволих да пусна техни думи, които са значими и ще звучат добре и след 10, 20, 30 години. А ние, техните съвременници, трябва да ги чуем и не трябва да ги забравяме. Според мен, събирането на 49 души в една книга, 49 такива ярки личности, представя една панорама на културния ни живот с неговите капани, страхове, илюзии, мечти… Общо взето всичките хора, които живеят в тези истории, са се съпротивлявали на нещо, правили са своето изкуство и творби въпреки и срещу течение. За мен точно такива хора са интересни чрез биографиите им, а не само с техните творби. Постарах се да разкажа истории за тези хора. За тях има много представяния от критически анализи. Напоследък свикнахме и жълтите хроники да се обръщат към тях и да ни заливат с моменти от техния личен живот – кога верни, кога доизмислени и украсени. Но аз се опитах да разкажа историята на тези хора, с които са ме свързвали и лични срещи и неформални контакти“, сподели още Ива Йолова за книгата си.

„За съжаление, доста лоши неща се случват в нашата професия, но в крайна сметка човек трябва да осмисли нещата, през които е минал. Дори и тези епизодични срещи със случайни хора могат да създадат натрупвания у някой, който може да оцени нещата и да ги анализира и осмисли по-късно по друг начин. Това съм се опитала да направя и аз в тази книга. Живяла съм във времена, в които журналистиката беше доста странна като разбиране и понятие. Но точно онзи период ме е срещал с хората в неформална обстановка и ми е създал много контакти, много интересни срещи, които после бяха полезни“, разказа журналистката за професията.

„Радвам се, че Ива реши да представи тази книга точно в ХГ „Дарение Светлин Русев“. Това е една рядка и много ценна книга – книга памет за българската култура и с времето ще става все по-ценна. Това са едни портрети и интервюта на хора, които са важни за развитието на българската култура и изкуство“, сподели акад. Светлин Русев пред плевенската публика. „Колкото пъти се връщам към тази книга, като изключвам още живите хора, с които е правила интервюта, виждам какво е загубил днешният ден и заедно с това какво печели, връщайки се към паметта им, чрез тази книга. Самият аз съм ги чел още, когато излизаха в пресата, но всеки път откривам тези хора отново – те са мярка на това, което наричаме духовност. „По думите ще ги познаете“ е една духовна книга, чието заглавие е изключително точно“, обобщи известният художник.

Своето мнение за книгата сподели и редакторът на изданието Николай Стоянов. Той акцентира, че героите в книгата са хора, за които трябва да се пише непрекъснато, за да се обръща внимание на тяхната непреходност. „Ива Йолова ни връща към едно време, което започва да ни се изплъзва като пясък между пръстите. Докато има хора, които могат да разказват за тези големи имена в българската духовност, такива книги трябва да се появяват и да ги има във всички български библиотеки и културни институти, за да може всеки един да разбере как се е правило изкуството преди време, какво трябва да научи от големите майстори. В този смисъл, една такава книга е изключително полезна, а когато е написана и добре, тя въздейства много по-силно“, каза още Николай Стоянов.

„Лесно е да говориш, когато книгата е за един човек, за конкретна личност, защото е достатъчно да извадиш най-любопитните и най-интересните неща от неговата биография. Много е трудно да събереш 49 истории и точно това съм се опитала да направя. Истории за тези хора, които, уви, забравяме вече, а те в никакъв случай не бива да бъдат забравени. А живите, които все още са сред нас, трябва да бъдат чути, разбрани, преразказани“, сподели още Ива Йолова за „По думите ще ги познаете“.

„Понеже стана доста дебела книга – 460 страници – отхвърлях, отсявах, но съм срещала доста интересни съдби по пътя си, ми се иска да завърша със следните думи: „Хартията може да изтърпи всичко, но читателят – не“. Дай, Боже, да намеря търпеливи читатели за тази книга!“, обърна се шеговито авторката към плевенската публика за финал.