Честита Баба Марта!

Днес българите спазват уникалната традиция за закичване с мартеница. На този празник всеки подарява на близките си специалния червено-бял амулет, с пожелание за здраве и сила през годината.
Народът вярва, че Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни.
На Първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво.
Преди изгрев слънце на Първи март жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.
Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво. Хубаво е на Първи март всеки в къщата да стане рано, за да не е сънлив и мързелив през годината.
Мартеницата се носи най-малко 9 дни – до Младенци, или до 25 март – Благовец. Има правило – мартеничката никога не се хвърля, защото се вярва, че ако човек го направи, то той си изхвърля и късмета. Затова обикновено се завръзва на цъфнало дръвче или се слага под камък.. Други я хвърлят в реката, за да им върви по вода.