Мария Мескин: Човек трябва да обича и себе си, и годините си, за да раздава любов

Стопанката на храма на духовността – ХГ „Колекция дарение Светлин Русев” – Мария Мескин, на 14 февруари ще празнува рожден ден. Маша Мескин, както мило я наричат хората, които я познават, се радва на годините си. Казва, че не ги брои и посреща рождените си дни с радостта на дете, което има ненаситна вяра и надежда. За орисията на рождената дата, за съдбовната й среща със Светлин Русев, защо се е отказала от журналистиката и за това, какво си пожелава за 70-тия си рожден ден разговаряме с Маша Мескин.

Родена си на 14 февруари – по българския календар Свети Трифон Зарезан, по католическия – Свети Валентин. Как белязаха живота ти тези двама светии – на виното и на любовта?

Датата на раждане  без съмнение дава отпечатък върху живота на човека. Аз съм орисана да бъда весела, да обичам – всички и всичко. Да бъда влюбена в живота. Хубаво е, че съчетаваме двата празника. Не мога да си представя Деня на виното без Деня на любовта. Според мен връзката на двата празника е съвсем естествена и трябва да я приемем, а аз се мъча да я реализирам.

Хората правят естествена връзка между теб и галерията – един паралел между Мария Мескин и Дарението на Светлин Русев. Това ласкае ли те или повече усещаш товара на това признание?

За мен не е нито ласкателство, нито задължение. За мен това е съдба. Моят живот е свързан с изкуството. От 1977 г. работя в галериите на Плевен. Аз обичам да се шегувам, че съм най-старият действащ галерист в Плевен. Наистина е съдба, защото не мога да си представя, че ще работя нещо друго. Макар да съм имала различни занимания – била съм гимнастичка с 12 години състезателна дейност, завършила съм драматична школа, бях комсомолски активист, първите ми години в Плевен са свързани с журналистиката. Ще призная, че се впуснах в журналистиката с голяма доза идеализъм, вдъхновена и вярваща, че трябва да се отразява обективната истина. Но когато излязоха първите ми материали и след редакторските намеси само името под тях беше моето, разбрах, че трябва да се разделя с журналистиката, макар много да ми пасваше.

Това означава, че имаш око за злободневието в живота ни. Какъв е днес животът ни?

Животът ни е шарен, какъвто е бил винаги. Като времето – понякога е по-мрачен и кален, понякога – по-чист и светъл. Мисля си, че сме в период на  много силно замърсяване. Но по силата на вселенските закони си мисля, че след  всяко страшно притъмняване идва светлина, ще изгрее ярко слънце.

Както винаги си оптимист!

Аз съм непоправим оптимист и това много ми помага. Надеждата ми никога не умира. Иначе никога не бих била толкова много години в тази галерия и като един Сизиф да бутам камъка по стръмното. Да виждам как хора от цял свят ценят тази колекция, това място, което е абсолютен синтез на архитектура, изобразително изкуство, слово и музика. Но вече 32-ра година няма воля да се изпълнят клаузите на договора за дарителството. Въпреки всичко съм благодарна на Община Плевен, че намира средства да поддържа галерията, защото много хора днес имат нужда точно от такова духовно място. И аз го виждам по погледите не толкова на влизащите, колкото на излизащите хора. Ето това ми дава сили да продължа. Тук идват хора, които искат да клеветят, да повторят написаното в жълтите медии, но когато видя дори техните погледи да светват на излизане от галерията, за мен е награда.

Докога ще ни радваш да бъдеш стопанката на този дом на духовността?

Много отдавна съм се замислила да се оттегля, но има хора и обстоятелства, които не ми позволяват да го направя. Малко ми е трудно да говоря защо точно аз и докога. На това може най-точно да отговори дарителят – Светлин Русев, който е художествен и административен ръководител на галерията на обществени начала. Той е роден дарител. Неговата колекция е сред най-големите дарения на 20-ти век. И тук не става въпрос за материалната стойност, а за духовната стойност на колекцията. Често ми задават въпроса каква е стойността на колекцията и аз винаги отговарям, че нейната цена се качва с всеки изминал ден. Защото старите майстори, древните  скулптури, всичките произведения на изкуството в нея стават все по-ценни. Радвам се, че даже в трудните години, когато се затваряха  галерии и се закриваха културни центрове, галерия „Колекция дарение Светлин Русев” остана отворена и потокът от хора към нея не спря . Най-скъпи за нас са онези посетители, които идват семейно и сме щастливи, че се случва все по-често напоследък. Групите са нещо хубаво, те знаят къде отиват и какво ще видят. Но тези хора, които са усетили вътрешната потребност да влязат в галерията, ми дават вярата за светлината в бъдеще, защото водят и дечицата си тук.

Как би определила срещата ти със Светлин Русев?

Благодарна съм на съдбата, че пресече моята житейска пътечка с неговия голям път. Светлин Ресев е уникален човек и творец, уникален факт в живота на България. Целия свят го знае и цени. Болно ми е, че тук нашенският синдром да черним и каляме не отминава и него. Но ние, работещите в галерията, сме лоялни към неговата кауза, към дарителския акт. И това кара колегите – моите момичета, както аз ги наричам, да работят тук въпреки ниското заплащане.  А има и друго – не се става лесно музеен работник, защото ние сме художествен музей, но влезе ли в душата магията на изкуството, трудно би се оттеглил човек. Благодаря на моите колеги за тяхната отзивчивост и акуратност.

Как ще празнуваш рождения си ден?

Ще празнувам с любов сред семейството ми. Големият шанс в живота ми е, че намерих половинката си в лицето на Кирил Мескин. За нашата връзка много често чувам да  казват, че е изключение. Аз мисля друго – мисля, че ние сме естественият начин на живот и всичко друго е отклонение. За това се иска освен много любов и уважение, и много отстъпки и компромиси. Обичам една древна мъдрост, че не е важно  влюбените да се гледат в очите, а е важно да гледат в една посока.

Щастливи сме с двете ни  дъщери. Мария, по-голямата, е културолог. Милкана е художник и е насочила вниманието си към цветотерапията. Радвам се, че ни дариха с три прекрасни внучки. Те са моите слънчица, слънчогледки ги наричам, заради русите им главици.

Годините плашат ли те?

Моите календарни години са 70. Това дори мен ме изненадва като цифра. Но за мен това не е проблем, нямам навик да отчитам и да помня години. Човек трябва да обича и себе си, и годините си, за да раздава любов.

Какво си пожелаваш на своята 70-та годишнина?

Пожелавам си да запазя моята по детски ненаситна вяра  и да не губя страстта си към любовта и виното. Вярвам, че светлината ще води напред духа ни.