Акценти

Натюрморт, който за първи път напуска Националната художествена галерия, показват в Плевен

Едни от най-значимите творби и автори на българската живопис, подбрани от „Златния фонд” на Националната художествена галерия, са подредени в залите на галерия „Илия Бешков” в Плевен. Изложбата под мотото „Майстори на българската живопис”, която вече е показана в няколко български градове, спря в Плевен в  навечерието на големия български празник – Съединението на Княжество България и Източна Ромелия.

Подбраните в изложбата платна показват развитието на българската живопис  след Освобождението до края на Втората световна война. Според изкуствоведът Бистра Рангелова, която главен уредник на Националната художествена галерия това е изключително наситен с явления и събития период от нашия художествен живот. „Само за около 60 години българското изкуство изминава  един удивителен път – от почти поствизантийския период, през който единствената светска проява е възрожденският портрет, до майстори и произведения, които намират своето място в сложната картина на европейския художествен живот преди Втората световна война”, подчерта тя при представянето на изложбата.

Подборът на картините в пътуващата изложба е направен така, че да отрази точно това бурно развитие на българската живопис.

Сред картините е натюрморт от Константин Величков, който за първи път напуска Националната художествена галерия.

Включени са творби на групата художници, която поставя началото на новото ни изкуство – Антон Митов, Ярослав Вешим, Иван Мърквичка, Иван Ангелов, обясни Бистра Рангелова.

„Техните произведения са своеобразна емблема на този възрожденски интерес  и възхита пред българския свят, който  се открива пред нас през техните очи. Сред тях най-добрият портретист е Мърквичка, най-добрият майстор на селската сцена  е Митов, Ангелов има една по-тънка чувствителност, която го отвежда към по-лирично отношение към темата, а Вешим поставя началото на баталната живопис в нашето изкуство.

Наред с това  в нашия живот навлизат и новите Стефан Иванов, Никола Петров – художник, който изцяло се измерва с европейските тенденции в онзи момент, Никола Маринов, Асен Белковски – за него рядко се говори, но той е истинският носител на импресионистичните опити, Александър Мутафов – с морските пейзажи.

Така картината на българското изкуство става все по-сложна и сложна. Всяко поколение открива нови жанрове, нови теми и най-важното – открива свой път в изкуството и свое  отношение към онова, което го заобикаля”, каза Бистра Рангелова.

Пожелавайки успех на изложбата и в Плевен тя прикани всеки да намери своята картина, заради която ще се върне отново в галерията или ще покани свои близки, за да видят и съпреживеят заедно голямото майсторство на българските художници.

„Нека не забравяме, че ние не сме маргинална провинция на Европа. Ние имаме своя път, намерили сме го и много стабилно вървим по него и действително трябва да уважаваме, обичаме и най-вече да познаваме нашето художествено наследство, включително и българската живопис и нейните майстори”, емоционално завърши представянето на изложбата Бистра Рангелова.

Прочетете също:

Водещи солисти на сцената на Международния фестивал за маримба и ударни инструменти – Плевен’2023 (програма)

От 4 до 9 юли в Плевен ще се проведе седмото издание на Международния фестивал …