infoPleven Актуални новини от политика, икономика, култура, спорт, образование, здравеопазване от Плевен и регион Плевен
Реликвен кръст-енколпион е една от ценните находки, открити при тазгодишните разкопки на крайпътната станция и кастел „Ад Путеа” край село Рибен. Находката е открита при проучването на най-южната част на обекта, където се предполага, че е имало езически храм, обясни археологът Петър Бънов, научен ръководител на екипа специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен, които в продължение на един месец – от 1 юли до 4 август, работят на обекта. В екипа са още Мартин Дяков и директорът на Регионалния музей Владимир Найденов, който като археолог работи край Рибен от началото на разкопки там. Заедно с тях са и 22 младежи от гимназията в Тръстеник. Повечето от младежите са заедно с екипа вече трета година. Работят с голям ентусиазъм, точни и бързи са в изпълнението на поставените задачи, похвали младите си помощници ръководителят на екипа Петър Бънов. Археологическите проучвания са финансирани от Община Долна Митрополия благодарение на активността на кмета Поля Цоновска.
Намереният реликвен кръст-енколпион е уникален с това, че не е отворен. Той е с размери около 4 см на 2 см и се състои от две шарнирно свързани части с кухина между тях. От едната му страна е изобразена Богородица Благославяща, а на рамената на кръста са ликовете на четирима евангелисти. От другата е разпятието Христово и евангелист Йоан и Богородица от двете му страни. „Това е нагръден реликвен кръст, изработен от бронз, в който се съхраняват реликви – мощи или част от Христовия кръст. Такъв енколпион обичайно се носи от свещенослужител”, обясни Петър Бънов. Това дава основание на археолога да очаква в кръста да има реликва. Предстои той да бъде отворен в лабораторни условия, за да се разкрие съдържанието му.
По думите на Петър Бънов резултатите от тазгодишните археологически разкопки на Ад Путеа са добри и дори изненадващи. Изненадата е свързана с това, че са открити материали, които показват обитание на крайпътната станция и кастела в периода 10-11 в. Досегашните предположения са, че кастелът, който е продължение на пътната станция Ад Путея, е загинал тежко при хунските нашествия на Атила. Освен реликвеният кръст основание за това, че мястото е обитавано много по-късно, дават намерените над 100 монети и коланни украси, датирани също от 10-11 в. Според Бънов това малко затруднява проучванията, тъй като означава, че при дългото обитаване на мястото несъмнено са разрушавани по-ранните зидове.
При тези разкопки е разширена работата и в представителното помещение с изграден хипокауст – подово отопление. В южната част на тази представителна сграда на по-малко от квадратен метър са намерени около 45 монети на Валентиниан І и на Грациан. Археолозите предполагат, че това е заплащане на някой войник, който си е получил заплатата и когато са дошли нови сечени монети, старите са останали непохарчени и са пръснати.
Другата изненада за археолозите е, че в южната част, където търсят предполагаем езически храм, може да се окаже, че е имало църква. Предположението им се основава на открития при тези разкопки зид с дължина около 9 м и дебелина 70 см, който няма разклонения за отделни помещения. В подкрепа е и откритият там реликвен кръст и коланни украси. Доказателства в тази посока ще се търсят при нови разкопки следващото археологическо лято. Площта, която ще се проучва, е около 70 кв.м.
Намерените глинени съдове са интересни с това, че си приличат, което говори че тук е имало грънчарска работилница, посочи Пътер Бънов. Любопитна находка от разкопките това лято е намерената голяма делва – долиум, с височина от 1-1.20 м, част от която е вкопана в земята. В нея е открит чудесно запазен лимец, овъглен, тъй като е на 1 700 г.
Във връзка с археологическите разкрития на Ад Путея се разработва проект, който да подготви обекта за посещения. Предвидено е в подножието на обекта да има посетителски център, а за да се стигне до него ще се облагороди пътеката на археолозите, която е най-удобна за достъп до разкопките. Някои от откритите артефактите, като арата с посвещението на Юпитер ще останат на място. Много впечатляваща е стражевата кула, чийто зидове са с височина до 3.20 м и когато човек се изправи до тях чувства величието на това място. Проектът е до 2020 г. и има достатъчно време за разкриване на нови структури, за да стане обектът още по-атрактивен за посещение, смята Петър Бънов.
