Има възможност в Плевен да се реализира допълнителен проект за градска среда

Плевен е сред градовете, в които може да бъде реализиран допълнителен проект по оперативните програми за градска среда. Това стана ясно от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която откри XVI-то заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. и второто заседание на Комитета за наблюдение на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 година.
„Към днешна дата отчитаме 81% напредък на усвояемост на средствата по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., а анализите ни сочат, че при това темпо на работа, догодина по това време ще достигнем 97%, което ще е огромен успех“, заяви министър Павлова. Тя отбеляза, че настоящата година е ключова, както за приключване на проектите от миналия програмен период, така и за успешния старт на новия, който предстои да изпълняваме до 2020г.
Министър Павлова подчерта още, че въпреки доброто темпо на работа, към днешна дата има 32 рискови проекта по ОПРР, за чието успешно финализиране се следи стриктно. Като такива са определени проектите за интегриран градски транспорт, в сектор здравеопазване и някои проекти за туристически атракции, при които част от обектите трябва да бъдат довършени. Причината те да бъдат в графата „рискови“, е че част от тяхното изпълнение започна по-късно заради обжалвания, както в областта на строителството, така и при доставката на техника.
„За да компенсираме тези 32 рискови проекта, които вярвам че ще се изпълнят, защото в никакъв случаи не са отпадали окончателно от финансиране, дадохме възможност бенефициентите да си осигурят дългосрочно, нисколихвено кредитиране от фонд ФЛАГ, с което те ще осигурят мостово финансиране, окончателно плащане, непризнати разходи и корекции“ , обясни регионалният министър. Павлова добави, че от 3,131 млрд. лв. инвестиции по ОПРР под риск от загуба са около 66 млн. лв., което е много нисък процент на фона на усвоената сума.
За да се минимализира риска от загуба на средства е взето решение да се финансират допълнително резервни проекти за 120 млн. лв. „Взехме решение и си поставяме амбициозна задача да гарантираме, че дори да не успеят рисковите проекти ще има с какво да ги заместим и допълним. Имаме очакване, че и допълнителните проекти ще могат да завършат успешно, защото имаме възможност да реинвестираме целия свободен ресурс от наложени финансови корекции, спестени средства, наддоговорената стойност от 10%“, заяви Павлова.
Проектите са разделени в три групи. Първата касае 25 проекта на 25 общини за 58 млн. лв. – резервни компоненти в проектите за градска среда, които общините и в момента реализират. Това са Варна, Велико Търново, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Казанлък, Кърджали, Перник, Петрич, Карлово, Силистра, Смолян, Шумен, Сливен, Велинград, Ловеч, Панагюрище, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Столична община, Пловдив, Русе и Плевен. Условията са тези общини да представят договор с избран изпълнител,и да се включва възможност, че евентуално дейности по този проект може да се реализира до декември тази година.
Министър Лиляна Павлова увери, че новата Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. вече е в процедура и чисто технологично остава време за нейното окончателно одобрение до седмици. Бюджетът на програмата е малко над 3 млрд. Новото и различното е наличието на междинни звена в реализацията на първата приоритетна ос. Безвъзмездната финансова помощ, която се предоставя по програмата директно за 39 големи града, е в размер на 1,370 млрд. лв. В рамките на интегрираните им планове общините ще трябва да представят инвестиционната си програма. Те сами трябва да си изберат проектите и след като ние направим последна проверка и сключим договор за БФП, да стартират реализирането им, уточни министърът. С тези средства ще могат да се финансират проекти за подобряване на градската среда и подобряване облика на градове, подобряване и модернизиране на градския транспорт, социална, културна и образователна инфраструктура, с което ще се завършат малкото останали образователни, социални и културни институции. Важен приоритет остава и програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни и публични сгради.