На 30 март през 1927 година в град Пордим е роден патронът на Плевенския драматичен театър Иван Дашев Радоев.
Радоев е български драматург, поет и журналист. Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. Той завършва гимназия в Плевен. След това следва право и българска филология в Софийския държавен университет. Редактор е във в. „Стършел“, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“, Българска национална телевизия и драматург в Народната опера в София, театрите „Сълза и смях“, „София“ и на този в Перник. Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след 1944 г., станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата, романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липса на „идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Радоев е един от създателите на т.нар. лирична драма през втората половина на 50-те години. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите.
След смъртта му на 10 юли 1994 година на негово име са наречени Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и улица „Иван Радоев“ в квартал Овча купел в София, недалеч от Нов български университет. Министерство на културата, Община Плевен и ДКТ „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“.