SEMPRE VIVA: 8 години от смъртта на Георги Спиров – журналист и социолог

Джо (1945-2007) напусна прекрасния и грозен свят, който обитаваме по Божия воля.

Но и да имахме избор, Джо навярно пак би  избрал това място, в това време. Сигурно, защото беше малко луд, залюлян между реалното и своите единици мерки за стойността на нещата… Защото беше много талантлив, би избрал като провокация размирното ни време и Плевен, който цялото ни поколение вярваше, че ще направи по добро място за живеене.

 Джо също по своя неповторим начин беше винаги готов да жертва едно заради  друго, стига другото да бе по-горе в личната му скала за ценности.

Беше изключение дори за правилото „Талантливият не е толкова работлив“… Той беше и двете.

Случайно ли си тръгна пред деня на влюбените? Беше влюбен в работата си, в усилията Плевен да се измъкне от посредственото интелигентстване. Беше влюбен в приятели, във вино и в жени… Можеше да открие любов почти във всичко.

Преди  и след Джо си отиват колеги, отиват си приятели, тръгва си поколението, платило висока цена за живота си след социалистическата революция. И накрая сложило по принуда глава пред олтара на измислената ни демокрация…

Утехата е, че Бог давал всекиму колкото може да понесе. Той знае кой – кой е. Ако Джо някъде там, по пътя си, ни чува, нека знае – ние, колкото и да сме, знаехме, че той не беше случаен човек.

Джо беше явление.

Разбрахме го кой когато можа… И там, където отива, Джо пак ще има своята тъй противоречива, ала прекрасна роля на … Джо

Ваня ДОЧЕВА