Проф. Иван Русчев направи коментар по случая Златин Златев

Случаят със Златин Златев, който е бил отхвърлен от Софийския университет „Климент Охридски“, но след това записва и завършва успешно докторантура по право в Кембрийдж предизвика много коментари в социалните мрежи. Той пише писмо до бившите си преподаватели в СУ, в което им благодари за това, че са го амбицирали да запише докторантура другаде и че заради хора като тях, България и правната наука са на такова ниво. В отговор, той получава писмо от проф. Иван Русчев, което го стъписва. Именно това писмо става и повод за развихрилия се скандал.

Във Фейсбук дори беше създадена група „Да поздравим проф. Иван Русчев“, която приканва хората да изпратят поздравителен email на проф. Иван Русчев. Именно това е направила и наша читателка, която учи в чужбина и е изразила своето недоволство от отношението на професора. Ето какво му е написала тя:

„Господин Русчев,

вярвам не съм единствената, която се обръща към Вас за коментар. Искам да изразя огромноtо си възмущение от нашумялата новина за Златин Златев. Като човек, който учи успоредно в Германия и България смятам за редно да Ви кажа, че с такова отношение Вие и колегите Ви гоните младите хора от България. Аз, обаче, не съм безразлична. Дори последвалият Ви коментар не отива нито на образованието, нито на годините, нито на титлата, които имате. Типично българската черта да не се признават чуждите успехи, а да се иронизират, е изключително неуместно проявена от Ваша страна. Вместо младите хора да се насърчават да учат  и да се подобрява нивото на образованието в страната, което така или иначе вече не е добро, те биват гонени, нe от кого и да е, а от професори от Софийския университет. Срамно е сега, че ще станете известен с тази случка и каквото и да сте постигнали в миналото няма да има никакво значение. С такива неща се „славим“ ние българите по света. Както вече казах, не смятам, че това отива на титлата Ви, с което Ви призовавам да помислите как би могло да се промени това“.

За нейно най-голямо учудване, проф. Русчев решава да й напише отговор. Ето и отговорът на професора:

„Уважаема госпожо, не бих си позволил първи да пиша на непозната, още повече дама. Доколкото обаче вашият коментар поне не  е пълен с ругателства срещу мен и онова, с което се занимавам, реших да ви отговоря. Преди едностранчиво да  подхващате поднесената в жълто новина, бих ви помолил да се запознаете с фактите, а след което съм готов да  отговоря на въпросите, които биха възнакнали пред вас. Нали не смятате че един кандидат, който е късан три пъти, най-вероятно  всичките пъти от комисии с различен състав от колеги  и който е получил, по неговите признания едва тройка, е талант, останал незабелязан от цяла катедра? Във всяка комисия участват трима професори, назначени със заповед на Ректора и оплакванията от неуспелите кандидати, наистина не са изолирано явление. Безкритичността към собственото представяне едва ли е белег на висока интелигентност. Не виждам как очевидно показала качества, за да успеете в тежкото следване в Германия, можете така елементарно да повтаряте клиширани от жълтите издания неистини, че професорите в България, политиците в Българи,, лекарите в България били пропъдили младите? Елементарно, но и невярно! За получи едва тройка кандидатът, който наистина не си спомням, наистина трябва да е бил доста слаб, а и трети път да не успее, все пак е постижение, при положение, че всяка година част от обявените места за докторантури  в ЮФ на СУ остават незаети. Не са наемам да коментирам нивото в останалите университети, но критериите в ЮФ на Софийския университет по традиция  са наистина високи и правят така, че там да попаднат наистина само най-добрите. Защото последващото им обучение там предполага доста усилия от страна на научния им ръководител и членовете на катедрата, които обсъждат поне двукратно работата публично, освен всички други консултации, които се дават. Приемането за докторант в чужд университет не е задължително и само  по себе си атестат за успех, тъй като това означава по презумпция да допускате че те са по-добри от българската Алма Матер.  Но да се хвърлят обвинения, че ние сме  пропъдили бъдещето на България, е меко казано несериозно и наистина съжалявам,че преди да ми пишете, не погледнахте и другата гледна точка – че самонадеяността не подменя таланта. С уважение“.

Писмото е публикувано без редакторска намеса.

Материалът ни предостави Румен Георгиев, starazagora.biz