Днес е първата от трите Задушници, които се отбелязват в българския църковен календар. Народът я нарича Голяма Задушница, другите две са Черешова и Архангелова. С тях българите почитат паметта на своите покойници.
Задушница се чества винаги в събота – денят, който в църквата е определен за ден на покойниците. В храмовете службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. На този ден се посещават гробовете на починалите близки. Преливат ги с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват с тамян. След това раздават, дори и на случайни, непознати хора, жито и храна, наречена подавки за „Бог да прости“ покойниците.. Задължително се нарича за кого точно се раздава за помен.
Всичко, което принасяме в памет на покойниците, има символично значение. Житните зърна са символ на бъдещото възкресение, виното – на Христовата кръв, свещите - на вярата, тамянът – на чистата молитва и предвкусване на бъдещите небесни блага, цветята -на добродетелите на починалите и любовта ни към тях. Починалите се нуждаят от молитвена подкрепа, от раздаване на милостиня в тяхна памет, за да изпросят Божията милост за успокоение на душата.
Поменът за починалите може да се направи на гроба, в църква, или у дома.
На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници – Месни Заговезни.
На Задушница не се върши домакинска работа – чистене, пране, шиене, а само се приготвя храна.