Вход свободен за концертно изпълнение на операта „Дон Жуан” в читалище „Съгласие”

На 11 октомври, събота, от 19 часа, в зала „Емил Димитров“ на читалище „Съгласие 1869“, любителите на красивата оперна музика ще могат да се насладят на концертното изпълнение на операта „Дон Жуан“ от Моцарт. На сцената под музикалния съпровод на Оркестра Симфоника с диригент Мартин Мазик ще се изявят великолепните изпълнители: Паоло Руджиеро (в ролята на Дон Жуан), Ивайло Джуров (Командора), Берна Перлес (Дона Ана), Филипо Кастелони (Дон Отавио), Хелиос Коемпген Брами (Дона Елвира), Алберто Бианчи (Лепорело), Николай Бачев (Мазето) и Даниела Караиванова (Церлина).

Входът е безплатен.

Историята на операта „Дон Жуан“

През януари 1787 година Моцарт заминава с жена си за Прага. Директорът на пражкия театър Бондини предлага на композитора да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Моцарт приема задачата и се обръща към Лоренцо де Понте, либретист в двора на австрийския император Йосиф II. Поетът използва за основа на сюжета либретото на Бартали, написано за операта на Дж. Гацинига. През май 1787 композиторът започва работа над музиката на „Дон Жуан”. За бързината, с която е завършена тази опера, се разказват легенди. Една от тях е, че Моцарт пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – 29 септември 1787 година в Прага. Спектакълът има невероятно голям успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата. Премиерата обаче има посредствен успех. В София операта „Дон Жуан“ е поставена за първи път през 1930 г.

Операта „Дон Жуан” е един от върховете в творчеството на гениалния композитор. Тя е сполучливо съчетание между драматична и комична опера и Моцарт я нарича „драма джокоза”- весела драма. Различията между двата вида опера „сериа“ и „буфо“, са изцяло премахнати и в творбата има и сериозни, дори трагедийни образи (Дона Анна, Дона Елвира и Командора) и комедийни (Лепорело, Церлина, Мазето). В главния герой са съчетани черти и от едните, и от другите.  Драматургичното изграждане на творбата показва неповторимия усет на Моцарт към сцена и сценично действие. Образите са ярки, релефни и живи. Особено се откроява веселият и нагъл, но горд и безстрашен Дон Жуан.  Цялостно и пълнокръвно Моцарт обрисува и другите централни герои: безхарактерен, но практичен Лепорело (прочутата великолепна ария „Мадамина, тоз регистър съдържа“ е  една от най-бляскавите арии за нисък глас); величествена и неможещата да потуши огъня на чувствата си Дона Анна; любвеобилна и малко безразсъдна Дона Елвира; наивно хитра и кокетна, но чиста Церлина. Всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма. Моцарт използва с изумително майсторство тембъра на музикалните инструменти – веселият разказ на Дон Жуан е предаден чрез речитатив в съпровод на клавесин и изведнъж прозвучава гласът на Командора в съпровод на тромбони, което създава страшен ефект. За  времето си това е истинско нововъведение в използването на оркестровата палитра, което тук гениалният композитор поставя в услуга на драматургичното изграждане на конфликта (Бетовен за пръв път ще ги употреби в последната част на петата симфония.) Финалът донася трагичната развръзка на операта. Той се разделя на два рязко контрастиращи епизода: веселата  вечеря, придружена с оркестър на сцената, и драматичната кулминация с появата на Командора и смъртта на Дон Жуан.  Увертюрата на „Дон Жуан“ е една от най-големите и най-значителните Моцартови увертюри. Написана е във форма на сонатно алегро с бавно встъпление и по своя характер е свързана с музикалните образи на операта. Тази увертюра е една от най-често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.