На 3 август е Световният ден на динята. Смята се, че динята произлиза от Южна Африка, където има най-голямо генетично разнообразие. В България пък има няколко различни названия, в зависимост от района – карпуз, любеница, бостан.
Динята е сред най-любимата разхлаждаща през лятото храна. Тя може да се използва както за прясна консумация, така и за ароматизиране на напитки. В някои страни ядат кората на динята – маринована или пържена. Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
Някои любопитни факта за динята:
1. Динята наистина „охлажда“. Тя съдържа аминокиселина, която подобрява работата на отделителната система и спомага за изхвърлянето на вредните вещества, чрез което „охлажда“ организма.
2. Най-голямата диня е отгледана от фермер в американския щат Оклахома. Тя тежала 115 килограма.
3. По съдържание на желязо дините са на едно от първите места сред плодовете и зеленчуците. Затова се препоръчват при анемия.
4. Динята е богата на витамини от групата В, които спомагат за нормалната работа на нервната система и предотвратяват появата на пърхот и пъпки, както и на витамин С, който укрепва имунната система и предотвратява ранното стареене. Освен това динята съдържа витамин РР, който намалява умората и спомага за добрия сън и доброто настроение, а също така и фолиева киселина, която е незаменима за бременните и кърмачките и за хората, които искат да имат по-добра памет.
5. Растението има над 1200 разновидности. От тях само 60 вида са подходящи за консумация.
6. Динята съдържа най-големият процент вода сред плодовете. Между 80 и 92%.
7. В една цяла диня има само половината от захарното съдържание на една ябълка. Затова е особено подходяща за диети.
8. Кората на динята също става за ядене, като в Китай например тя се пържи, вари или маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия
10. Добре узрялата диня плува във вода, а зелената потъва. Добре узрелият плод се разрязва с характерен звук, приличащ на разцепване и в него няма бели семки.