111 години от Илинденско-Преображенското въстание се отбелязват днес

Илинденско-Преображенско въстание е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в тогавашната Османска империя. То избухва на 2 август  1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушаването на въстанието води само в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август – Илинден, а вОдринския вилает – на 19 август, Преображение Господне.

Решение за въстанието е взето на конгрес на ВМРО, който се провежда в Солун през януари 1903 г.  Конгресът взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. Гоце Делчев, който не присъства на конгреса,  е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.

В края на април 1903 година серия от атентати в Солун ускорява избухването на въстанието.