Навършват се 139 години от рождението на Карл Густав Ютг

“Всеки, които иска да познава човешката душа, няма да научи почти нищо от експерименталната психология. По-добре ще е да бъде посъветван да зареже точната наука, да захвърли амплоато на учен, да се сбогува с обучението си и да се скита с открито сърце по света. Там, в ужасите на затворите, лудниците и болниците, в сивите кръчми на предградията, в бордеите и баровете където се играе комар, в елегантните салони, в борсите, на социалистическите сбирки, в църквите, в сектантските събори, чрез любов и омраза, чрез преживяването на страсти във всичките им форми, той ще пожъне много повече знание отколкото дебелите учебници могат да му дадат, и ще знае как да лекува болните с истинско познаване на човешката душа”, Карл Юнг

Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875 г. в малкото швейцарското селце Кесвил. Баща му е Пол Юнг, енорийски свещенник, а майка му е Емили Прайсверк Юнг. Заобиколен е от голямо образовано семейство, включващо и неколцина духовници и чудаци.

Юнг старши записва едва шест-годишния си син да изучава латински и това е началото на дълготраен интерес към езици и литература (най-вече древна). Освен повечето съвременни западноевропейски езици, Юнг умее да чете и някои древни такива, включително санскрит – езикът на оригиналните свещени Хинду книги.

Карл е доста уединен младеж, неособено заинтересуван от училище и не се съревновава с останалите. Отива в пансион в Базел, Швейцария, където се превръща в обект на доста силни безпокойства. Започва да използва здравословните си неразположения като извинение и развива притеснителната склонност да припада, когато е под напрежение.

Въпреки, че първият му избор на професия е археологията, отива да учи медицина в университета в Базел. Докато работи с известния невролог Крафт-Ебинг, решава да се посвети на психиатрията.

След завършването си, започва работа в Психиатричната болница Бьоржелтцли под ръководството на Ойген Блойлер, експерт (и кръстник) на шизофренията. През 1903 г. Карл Юнг се жени за Ема Розенбах. По същото това време преподава в Университета в Цюрих, има частна лекарска практика и открива асоциациите с думи.

След като дълги години е почитател на Фройд, най-сетне му се представя във Виена през 1907 г. Според историята, след като се запознават, Фройд отменя всичките си ангажименти за деня и двамата разговарят цели 13 часа, такова е въздействието от срещата на тези велики умове. Фройд възприема Юнг като коронования принц на психоанализата и свой наследник.

Но Юнг никога не приема напълно теорията на Фройд. Техните отношения започват да охладняват през 1909г., по време на едно пътуване до Америка. Те се развличали като анализирали сънищата си един на друг (несъмнено по-скоро за забавление), когато Фройд изглежда проявил излишна съпротива на усилията на Юнг в анализа. Накрая Фройд казал, че трябва да спрат, защото се страхувал, че ще загуби авторитета си. Юнг се почувствал доста обиден от това.

Първата Световна Война е болезнен период на самоизследване за Юнг. Тя, обаче, дава и началото на една от най-интересните теории за личността, която светът някога е виждал. След войната, Юнг пътува доста и посещава племена в Африка, Америка и Индия. Пенсионира се през 1946 г. и се оттегля от общественото внимание след смъртта на съпругата си през 1955 г. Той умира на 6 юни 1961 г. в Цюрих.

Юнг твърди, че душата се състои от три части. Първата е Аз-ът – съзнанието. Тясно свързано с него е личното несъзнавано – всичко, което в момента не е съзнавано, но може да бъде. То наподобява представата на повечето хора за несъзнавано, защото включва и спомените, които лесно можем да си припомним, и тези, които по някаква причина сме подтиснали. За разлика от Фройд, Юнг не причислява тук инстинктите.

Според Юнг, съществува още една съставна част на душата, която отличава теорията му от всички останали: това е колективното несъзнавано. То е „вашето психично наследство“. Колективното несъзнавано е складът, съдържащ опита на човечеството, нещо като вид знание, което ни е вродено. И въпреки това, не можем пряко да го осъзнаем. То повлиява всичките ни преживявания и поведението ни, и то най-вече емоционалните, но съдим за него непряко, въз основа на отчитането на тези влияния.