72 години от разстрела на знаменития български поет Никола Вапцаров

На 23 юли се навършват 72 години от разстрела на знаменития български поет Никола Йонков Вапцаров. Въпреки краткия си живот, той е една от най-значимите фигури в българската поезия. Вапцаров е и световно признат поет. Стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика и издадени в над 40 страни. Стихотворения му посвещават много автори, сред които Дамян Дамянов, Елисавета Багряна, Марк Гуракуки (албански поет) и др.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 година в град Банско. Баща му – Йонко Вапцаров е войвода от ВМРО, а майка му Елена Везева е учителка. Завършва гимназията в град Разлог, след това по настояване на баща си се записва в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Практиката си изкарва първо на кораба „Дръзки”, а след това и на кораба „Бургас”, с който посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. По това време се запознава с идеите на комунистическото движение и става техен последовател.

След като завършва Морското училище, Никола Вапцаров започва работа във фабриката на „Българската горска индустрия” АД в с. Кочериново (днес град). Първоначално работи като огняр, след това като механик. Избран е за председател на професионалното дружество за защита на правата на работниците в предприятието. В същото това време организира, пише и играе роли в любителски театър. Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира.

Уволнен е през 1936 година, след като е обвинен, че носи отговорност за възникнала авария в предприятието. Премества се в София, след тежка безработица постъпва за кратко на работа във фабриката на братя Бургачеви, след което става огняр в Български държавни железници, после и в Софийския общински екарисаж.

Успоредно с това Вапцаров издава свои стихотворения в различни списания и вестници. Печели литературен конкурс на списание „Летец” със стихотворението „Романтика”.

През 1938 година се включва в Македонския литературен кръжок в София. Освен член на кръжока, Вапцаров е един от главните активисти, поддръжници на тезата за създаване на самостоятелна македонска нация. През следващата 1939 година подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни”, изляза от печат 1940 г. Публикува и други стихотворения, както и разкази, и драма, но те нямат същия успех като поезията му. Същата година се включва активно в т.нар. Соболева акция и събира подписи в нейна подкрепа из Пиринска Македония. Соболевата акция има за цел да накара правителството на България да предостави бази на СССР във Варна и Бургас. Заради тази си дейност, Никола Вапцаров е арестуван, съден и интерниран в Годеч.

След завръщането си от Годеч, през есента на 1941 година, се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, разпределени на българска територия. Назначен е за ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Той организира мрежа, която снабдява комунистическата съпротива нелегално с оръжие, фалшиви документи и квартири. Заради тази работа е арестуван през март 1942 година. Прекарва в затвора около три месеца. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена.

Часове преди смъртта си Вапцаров пише едни от най-вдъхновяващите си и ярки стихотворения „Прощално” (посветено на жена му) и „Борбата е безмилостно жестока”.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова. Честването на 100-годишнината от рождението на поета е включено в списъка за кръгли годишнини на ЮНЕСКО за 2009 година.

Днес неговото име носят Висшето военноморско училище във Варна, където той е учил, Драматичният театър в Благоевград, както и много училища и организации в страната.

Борбата е безмилостно жестока

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. – 23.07.1942 г.

 

Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.