112 години от рождението на „оперетната царица“ Мими Балканска

Мими Михайлова Балканска е българска оперна и оперетна певица, родена през на 22 юли 1902 г. в Русе. През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Заедно с Ангел Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др. Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия.

Тя е една от основателките на Художествения оперен театър в София. През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1962 г. – в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България.

По-важни нейни оперетни роли са:

•          Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от И. Калман),

•          Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман),

•          Ана Главари („Веселата вдовица“ от Ф. Лехар),

•          Кристел („Птицепродавецът“ от К. Целер),

•          Парася Никаноровна („Трембита“ от Г. С. Милютин),

•          Ангелина („Бунтовна песен“ от Г. Златев-Черкин),

•          Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от П. Хаджиев) и др.

„Всепобеждаващо очарование“ – така определят Мими Балканска нейните съвременници. Оперетната примадона е от жените, по които страдат всички мъже. На сцената тя не само пее, но и танцува. Прави брилянтни роли, заради които става изключително популярна и търсена актриса.

Мими Балканска (1902-1984) среща своята голяма и истинска любов, когато е на 50. Точно тогава, твърде неочаквано за самата нея, тя се увлича по 25-годишния драматичен актьор Тодор Младенов. Младият човек нахлува в живота є с чувства, каквито певицата не е виждала до тогава.

За първи път Тодор посещава дома на Мими в компанията на нейни приятели. Тогава той открито разказва пред всички, че отдавна, още от юноша, е искал да се запознае с нея. Младенов разкрива и факта, че е станал актьор, за да може понякога да вижда Балканска. След тези думи 25-годишният мъж пада на колене пред певицата и изрича пламенно, че ако тя не го обикне ще напусне София и ще стане учител в някой далечен край. Мими е стъписана. Тя споделя пред Тодор, че ги дели четвърт век. Певецът є отговаря, че годините нямат никакво значение за него.

Така започва една малко странна, но много истинска любовна история. Тази връзка не угасва чак до смъртта на Тодор. Цели 16 години двамата са неразделни. Мими репетира пред него ролите си за „Веселата вдовица“, „Принцесата на цирка“, „Птицепродавецът“, а той є рецитира своите текстове от различни пиеси. Вечер след спектаклите влюбените прекарват неповторими часове. Тодор е изключително нежен и грижовен. В дома им на ул. „11-ти август“ в София само той готви. Често идват гости и мъжът е домакинът, а Мими – душата на компанията. На старини актрисата си спомня, че с Младенов са били безкрайно щастливи – еднакво възприемат света, еднакво умеят да общуват с хората. У Тодор вроденият аристократизъм, възпитанието и уважението към близкия човек надделяват над всичко. Той бързо разбира, че Балканска е преди всичко певица, че е посветила времето си на сцената. Затова не му се струва чудно, че не може да приготви най-обикновено ядене.

Тодор напълно отнема от любимата си домакинските є задължения. Късно вечер, след последните гости, той се захваща с миенето на десетки чинии и чаши без да разрешава на любимата си да се доближи до мивката. „От щастливите години, преживени с моя обичан човек, пише в спомените си Мими, ми остана и едно полезно умение – да готвя, придобито след дълги наблюдения“.