Честит Гергьовден!

На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса или ходят боси в нея, за да са здрави. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“, казват старите българи.

След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат здравец и люляк, с които се окичват вратите на домовете. Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ.

Повсеместно разпространен е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне.  Обикновено агнето се пече цяло, като задължително се освещава преди да се сложи на трапезата. Празничната трапеза се прави някъде на зеленина.

Веселието е задължително по време на целия празник.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.