Един малко познат Левски представи Национално дружество „Традиция”

Един малко познат Левски представи Национално дружество „Традиция” по време на възстановката „Дяконът пред съда и по пътя към Голгота”, която се състоя снощи в Актовата зала на ОУ ”Св. Климент Охридски” в Плевен по повод 141 години от обесването на националния ни герой. Многобройната публика от ученици, родители и учители видя Апостола на свободата като наивен човек от народа, който сякаш не разбира въпросите на турските съдии. С велико смирение и търпение Левски успя да извади от равновесие неколкократно своите обвинители, които разбраха веднага, че той разиграва театър, но бяха безсилни да го провокират да издаде хората, с които е работил в цялата страна. „Рекох ти и пак ще ти река, ефенди: сам съм, други няма”.

Една от най-известните реплики на Апостола на свободата прозвуча в тишината и зае своето място в съзнанието на децата, които я чуваха за пръв път. И видяха един готов на абсолютна саможертва българин, решен да отиде на бесилото, но да запази за живота всички свои съратници и съмишленици, както и делото си.

Въпросите на турските обвинители ориентират Апостола, че те знаят твърде много за тайната революционна организация, която той изгражда няколко поредни години. Ясно му е, че своенравният Димитър Общи, който на своя глава напада Арабаконашката поща и е заловен от турците, надълго и нашироко е разказал за създадената стройна организация в страната, както и че е обяснил кой е нейният идеолог. Въпреки това Апостолът играе ролята на наивник, за да обърка и заблуди обвинителите си. Те обаче са настоятелни – срещат го с Димитър Общи, който изслушва твърденията на Левски и без притеснение заявява: „Две от неговите думи са истина, 5 са лъжовни”. В отговор Левски е категоричен: „Не познавам този човек, той лъже.

Събитията следват своя ход. Васил Левски не предава никого и запазва достойнството си чисто, а мисията на живота си – свята. Въпреки това присъдата е еднозначна – смърт чрез обесване, заради това, че подбужда българите на бунт срещу Османската империя. Документът е изпратен по влака до Цариград за подпис от султана. Влакът стига и се връща безпрепятствено…

Преди да тръгне към своята Голгота, свещеник изповядва Апостола, като го призовава да каже всичко, което му тежи. Левски му споделя, че преди години напуска свещеническото служение, за да се посвети на едно по-важно служене – на българския народ. В предсмъртния си час той признава, че е грешен като всеки човек, но за греховете му ще отсъди българският народ. Само един грях не давал обаче мира на душата му нито на този, нито вероятно и на онзи свят – наръгал с камата си слугинчето на Денчо Халачев, което започнало да вика и да го души. Апостола споделя, че няколко пъти го призовал да го пусне, за да се разберат, но нападателят му го стискал още по-силно за гърлото. Тогава той извадил камата и го пробол, но нямал намерение да го убива. Младежът обаче издъхнал.

След тази вълнуваща изповед Апостола се отправи към бесилото – без съжаления или страх. На финала на възстановката актьорите призоваха публиката да помни подвига на Васил Левски и завършиха с думите: „Да живее България!”

Съдебният процес срещу Левски пресъздадоха 20 души на възраст от 14 до 54 години. Те бяха облечени със съответните облекла, реплики на автентичните. Левски и Димитър Общи също бяха облечени подобаващо и оковани във вериги. Всички оръжия бяха автентични.

Сценарият на постановката е дело на Мануш Христов, ръководител на Национално дружество „Традиция” – Плевен. Той е създаден по книгите на Яна Язова и Николай Хайтов за Апостола.