За един „събуден завет”, едно такси и за Апостола

Когато се качиш в такси, последното което очакваш да ти се случи, е да ти подарят стихотворение. Носи заглавие „Събуден завет” и най-отгоре е ликът на Апостола. Шофьорът ми го подаде на излизане от колата с думите, че не трябва да забравяме кои сме, че не трябва да бъдем безразлични. Така, с това стихотворение в ръка, с приятното чувство, че някой е направил нещо нетрадиционно, за да почете Левски, се прибрах вкъщи. Прочетох написаното и се замислих. Вечерта преди днешния 19 февруари, когато отбелязваме 141 години от гибелта на този велик син на България – Апостола Левски.

 „Събуден завет” 

„Девет години той скита се бездомен, без сън, без покой…”

„Левски” – „Епопея на забравените”, Иван Вазов

Още скиташ безсънен, Апостоле,

и духът ти не среща покой.

Споменават те в речи и тостове

зли търбуси, потънали в лой.

 

Сто и кусур години заспалите

не събудиха вяра с искри.

Ужким следваха все идеалите,

а пък всеки лукав се покри.

 

И какъв ти олтар и възкръсване?

Друг завет съчиниха без срам –

да ядат и да пият до пръсване,

лакомия въздигнали в храм.

 

Да устройват чеда на наследници

чак до трето коляно със власт –

като утрешни нови изедници

С ненаситно отворена паст.

 

Жалък лев да се гърчи край рублата

или долара в гнусен поклон.

Няма чиста и свята Република,

интересът е господ и трон.

 

А бесилото днес е прокобата,

здраво стегнала бедни души –

в сън мъртвешки да следват загробени

оня, който с лъва ги теши.

 

Още скиташ безсънен, Апостоле!

Нас поне за завет събуди!

Да въздигнем пътеки  и мостове,

Да прокараме светли бразди!

 

Свободата е храм и величие,

На която ти зов си един!

Битието изгубено, ничие –

да си върнем достойни…амин!

 

Ясен Ведрин