Бащата на „немското икономическо чудо” Лудвиг Вилхелм Ерхард е роден на 4 февруари 1897 г. в град Фюрт, Бавария. Той е политикът, икономистът и преподавателят, осъществил обществената и социално-етична концепция „социално пазарно стопанство“.
Ученият, идеалистът, скромният човек, както го описват изследователи, отдава силите си за реализирането на тази идея. Вярващ в доброто и разумно начало у човека, той поставя идеите над властта и над печалбата от нея. Ерхард и съмишлениците му прилагат един стопанско-етичен модел на развитие, който възражда Германия след Втората световна война.
От разрушена, разделена и окупирана от съюзниците страна тя се превръща в страна, в която за личността са създадени възможности за разгръщане на свободата, инициативата, съответстващи на нейните способности, но и за проява на нейната отговорност.
Социалното пазарно стопанство не е концепция, създадена от леви мислители, подчертават специалисти. Още повече, че то среща подигравки и съпротива именно от социалдемократическата лeвица. Ерхард прилага на практика принципите на социалното пазарно стопанство. Той е противник на всякакъв колективизъм, защото е осъзнал, че монополите ограбват свободата на отделната личност и е ограничил безкомпромисно тяхното влияние.
Социологът професор Ралф Дарендорф, както и съмишлениците на Лудвиг Ерхард, считат реформаторското му дело за най-голямото, най-успешното в миналото столетие.
Благосъстояние за всички – това е посланието на Ерхард. Увеличаването на благосъстоянието на всички създава основата, върху която човек може да се откъсне от примитивния начин на мислене, ориентиран към материалното. Когато хората са пленници на ежедневните грижи, те не могат да се издигнат над униженията на битието, прозрял Ерхард.