По стар стил днес е Бабинден – един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. В този ден се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Празникът идва още от езически времена, но се е съхранил и до днес, като част от обредните обичаи постепенно са изгубени, но за много от по-възрастните денят е свързан с много смях и веселие при отбелязването му.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.
След поливането жените даряват бабата От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете в подготовка за кулминацията на празника – изкъпването на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.
От 1951 година 21-ви януари е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките, и гинеколозите.