Писателят Алеко Константинов е роден на този ден

На 13 януари е роден в Свищов Алеко Иваницов Константинов (1863–1897) – български юрист и писател–сатирик, основател на организирания туризъм в България. Той е най-известен е със серията фейлетони „Бай Ганю“ и с пътеписите си из страната и чужбина.

Бъдешият творец завършва средно образование в град Николаев, Русия и право в Новорусийския университет в Одеса (1885).

След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия и прокурор в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.

Алеко Константинов подготвя и защитава успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).

Писателят развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България, което поставя началото на организирания туризъм — изкачването на Черни връх, 27 август 1895.

Още като студент Алеко Константинов следва идеологията на Петко Каравелов. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека ‘Свети Климент’“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата ѝ, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му (1894).

Първата зряла творба на Константинов е „До Чикаго и назад“. В нея са предадени непосредствените впечатления на автора от пътуването му до Америка. Тя носи белезите на неговата ярка творческа индивидуалност — темперамент, артистичност, чувство за хумор. Познанието за далечната страна се съчетава с национално самопознание, с размисъла за настоящето на Родината и тревогата за нейното бъдеще. Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите „Невероятно наистина, но факт… “, „Какво? Швейцария ли? “, „В Българска Швейцария“ и др. С книгата „Бай Ганьо“ от 1895 г. Алеко Константинов се изправя пред сложните икономически и социалнопсихологически въпроси на своето време — пътя на България и целта на нейното развитие, мястото ѝ сред другите страни, съдбата на националните добродетели. До края на живота си създава над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития.

Превежда произведения от А. С. Пушкин („Бахчисарайски фонтан“, „Полтава“, „Цигани“), М. Ю. Лермонтов („Демон“, „Беглец“), Н. А. Некрасов („Руските жени“, „Кой е строил железния мост? “), Молиер („Тартюф“), Фр. Копе („Отче наш“), В. Сарду („Партиите в Монако“) и др. Произведения на Константинов са преведени на около 30 езика.

Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май  1897 година.