Шест деца от Плевен, претърпели през годината тежки пътни инциденти, днес получиха финансова помощ от Националния дарителски фонд за подпомагане на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия към Българския Червен кръст.
Церемонията се състоя в зала “Гена Димитрова” и на нея присъстваха д-р Надежда Тодоровска – зам.-директор на БЧК, д-р Максим Гайдев –председател на Областния съвет на БЧК – Плевен, подп. Красимир Костов от Главна дирекция на МВР, представители на Съюза на българските автомобилисти и Асоциацията на на производителите на автомобили. Зам.-кметът Стефан Петков изказа благодарност от името на Община Плевен за подкрепата, която Фондът оказва на децата, пострадали при катастрофи и изрази надежда, че с този жест ще помогнат да се върнат усмивките на детските лица. Всички ние трябва да носим отговорност за по-висока култура на пътя, изтъкна Петков.
Д-р Тодоровска обясни, че от създаването на фонда през 2005 г. досега са подпомогнати 321 деца. Това е една тъжна статистика, защото става въпрос за деца, понесли тежки физически, но преди всичко психически травми от преживените катастрофи. А подп. Костов призова водачите за по-голяма предпазливост и толерантност, когато в колата се возят деца. Голяма част от катастрофите стават от разсеяност и отклоняване на вниманието, обърна внимание той
Тази година Националният дарителски фонд ще подпомогне 23 деца. За жалост най-голям е броят на пострадалите деца от Плевен – 6. Всяка една от тези шест истории е страшна. Но особено покъртителна е съдбата на 5-годишната Поля, която остава кръгъл сирак след претърпяна катастрофа. Инцидентът става на 6 юни тази година на пътя от село Коиловци за Плевен. Поля –тогава 4-годишна, е в колата заедно с майка си Женя и още трима пътници. Зад волана е баща й Тодор. След челен сблъсък на прав участък на място загива Тодор, а по-късно в болницата почиват Женя и другата й дъщеря – 16-годишната Йорданка. Поля и другите двама пътници са тежко ранени. Момиченцето е претърпяло тежка операция на крачето и бавно се възстановява. За него се грижат роднини, но момиченцето често си спомня за родителите. Но още не може да осъзнае напълно какво се е случило, през сълзи разказва братът на баща й.